Кристина Скай - Индия

— Но аз не разбирам защо не. Сега сте свободен. След като проклетата война приключи вече всичкото ви време е свободно.

— Може и така да е, но вашият съпруг е в гроба едва от три седмици, миледи.

— Какво значение има от колко време е мъртъв Фредерик? Никога не съм го обичала, ако имате това предвид. Хайде, милорд. Ще бъде незабравимо. Целунете ме и аз ще ви покажа.

Женският глас звучеше бавно и страстно.

Индия се намръщи; знаеше, че е чувала този глас и преди. Опитваше да го идентифицира точно, когато дочу лаконичния отговор на Девлин.

— Много е късно, лейди Марчмънт. Красотата ви е очевидна, но съм сигурен, че можете да намерите много други мъже, които ще приемат с радост великодушното ви предложение.

Младата жена чу потропване на крак, последвано от трясъка на разбит порцелан.

— Не искам никакъв друг мъж. Искам вас, Торн. А аз неизменно получавам онова, което желая — измърка графинята.

— Не и този път.

— Така ли? Ще видим.

Последва зноен смях и шумолене на коприна.

Огън изпълни очите на Индия. Така значи — прочутата лейди Марчмънт бе спряла погледа си върху Торнуд. Доколкото зависеше от Индия, красивата вдовица щеше да остане разочарована от резултатите на тазвечерните си усилия.

Мрачно усмихната, младата жена вдигна полите на роклята си и се залови на работа.

— Хайде, Девлин, не може да не изпитваш поне известна симпатия към мен. Аз съм млада, страстна жена. Останах самотна и съкрушена след смъртта на съпруга си.

Събеседникът й се засмя мрачно, като опитваше да се дръпне от хватката на силните й пръсти.

— Съмнявам се, че някога сте оставали самотна, миледи. Всъщност дори мисля, че мъжете чакат в редичка, за да се доберат до вашето благоволение.

— Може и така да е, но това не означава, че съм приела когото и да било от тях — прошепна изумителната вдовица. — Поне допреди тази нощ — добави многозначително тя.

В този момент откъм вратата се чу тракане на кофи с въглища и в стаята се появи някакво видение, покрито с мръсотия. Лицето на жената бе покрито със сажди, а косите й бяха прибрани в изпоцапано боне.

Индия придвижи към камината двете кофи, пълни с четки и парцали, като спря само колкото да се поклони набързо.

— А, ето къде сти били двамката. Нема да ви притеснявам. Просто шъ си работя край вас. Не мойм да оставим всичкити тез сажди. Една моя племенница, дет’ работи кат’ прислужница, веднъж не чистила два дни каминити, та после цялото симейство легнало с болни дробове. Тъй, тъй, вий си правети ваш’та работа и ни ми обръщайти внимание. Аз шъ си чистя, ей тук до вас.

Индия прекоси стаята, постави шумно кофите до мраморната камина и започна да вади едно подир друго своите сечива.

Хелена Марчмънт обаче нямаше намерение да упражнява уменията си на съблазнителка пред публика.

— О, това наистина е прекалено! Погрижете се това същество да напусне стаята, милорд.

— Но нали чухте какво каза тя, Хелена. Все пак хигиенните норми трябва да се спазват.

Гневни пламъчета проблеснаха в очите на вдовицата, вперени в мръсната фигура край огъня.

— Отдавна ли работиш като прислужница? — попита рязко тя.

Гласът изпод бонето прозвуча задушено.

— Достатъчно дълго, мис. В Лондон сигурно съм вечи три месеца.

Гостенката присви очи. Наклони глава на една страна с надеждата да види по-добре тази странна, нахална слугиня. Но кой знае как все не успяваше да стори това.

Графът се изкашля.

— Както виждате, Хелена, нашият, ъъъ… разговор е по-добре да бъде отложен.

Вдовицата отвори уста, за да протестира. В този момент едната кофа издрънча току до краката й. В следващия миг към белите й атлазени пантофки се вдигна мазен облак сажди и въглищен прах. Графинята изпищя гневно и отскочи назад, но при това движения прахта се понесе още по-високо и изцапа копринената й рокля.

— Направи го нарочно! — изкрещя остро тя.

— О, моля да ма извинити. Понякогъж ставам наистина непохватна. Туй е зарад’ старити ми кости. Утре шъ вали, не можи да има грешка. Ам’чи да, едва миналия месец казвах на племенницата си…

— Нямаме никакъв интерес нито към теб, нито към твоята глупава племенница — изсъска лейди Марчмънт. — А сега донеси чист парцал, за да почистя съсипаните си обувки.

— О, в никакъв случай ни мога да направя туй, не и сега. Аз трябва да съ грижа за каминити. Не искам цялата къща да съ поболей. И на вас няма да ви съ размини, миледи — не се уморяваше Индия. — Казват, че болестта се отразявала ужасно на вида на една жена. Да, след боледуване може да изглежда измъчена, с посивяла кожа, състарена преждевременно.