Кристина Скай - Индия

Лейди Деламиър обърна глава.

— Дори постъпката ми да е глупава, именно тя ви спаси от една доста неделикатна сцена, милорд. — Присви устни. — Освен, разбира се, ако предложението на лейди Марчмънт не ти е допаднало. В такъв случай се извинявам, че прекъснах една така прекрасна възможност за прелъстяване.

— Не бъди смешна — озъби се Торн. — Радвам се, че се намеси, но не би трябвало да го правиш с риск за здравето си. Нито пък с цената на твоята собствена репутация. Хелена Марчмънт щеше да разпространи случилото се из цял Лондон, ако при тази ситуация не би изглеждала като пълна глупачка.

— Мисля, че наистина си е такава. Колкото до мен, няма причина за притеснения. Лекарят ти свърши чудесна работа. — Младата жена докосна замислено хълбока си. — Бих забравила напълно за раната си, ако не беше лекото опъване, когато се движа прекалено бързо. Виждаш ли? — Изправи се внезапно, очевидно за да демонстрира казаното. — Що се отнася до моята репутация…

При рязкото движение обаче полата й се закачи на железните пръчки край камината. Полученият отпор я накара да изгуби равновесие и тя се олюля. За част от секундата ръцете на Торн вече я обгръщаха и той я притисна към гърдите си.

Прегръдката му стана по-силна, а сребристите му очи изгаряха лицето й.

— Казвахте нещо за репутацията си, миледи?

Пръстите на младия мъж се плъзнаха бавно в косите й и освободиха златисточервеникавите къдрици от старото боне.

— Малко глупаче — прошепна дрезгаво във врата й той. — Никога ли не ти идва наум, че някой път може да се провалиш?

— Никога — излъга Индия; усещаше в собствените си гърди ударите на сърцето му и топлината на кожата му. Замаяна от желанието, което струеше във всяко ъгълче на тялото й, вдигна ръка. — А сега може да ме пуснеш да си вървя. Достатъчно се възстанових.

Девлин говореше толкова тихо, че тя не бе сигурна дали наистина чува думите му или си ги въобразява.

— Ти може да си се възстановила, но аз — не съм.

В следващия миг устните му се впиха в устните й, а от гърлото му се изтръгна стон.

Младата жена стоеше като в транс, неспособна да повярва на ушите си. Да не би все пак дълбоко в него да бе останал някакъв спомен? Възбудата пришпорваше ударите на сърцето й, когато постави длан върху рамото му и отпусна назад глава.

Торнуд се възползва от предимството си и се наклони, за да целуне оголената извивка на шията й.

— Дев? — прошепна тя.

— Не, не казвай нищо — последва дрезгава команда.

Устните му станаха още по-настойчиви, по-търсещи. Ръцете му обхванаха хълбоците й, за да я привлекат с интимен жест собственически към него. Индия почувства в мекото си бедро твърдата издутина на неговата мъжественост.

От устата й се отрони лека въздишка, породена от съвършенството на контакта помежду им, живял толкова дълго в спомените й през всички онези мъчителни месеци. Желанието се взриви подобно на лятна буря; тя се притисна несъзнателно още по-силно към него, като търсеше неговата топлина.

Пръстите на Девлин, поставени върху хълбоците й, увеличиха натиска си. Наклони главата й още по-назад, като страстно я любеше с устата си.

Устните й ставаха по-меки и отстъпчиви под неговите. Не можеше да се съпротивлява на тази интимност, за която бе копняла толкова дълго. Дишането й се бе учестило, докато мачкаше раменете му. Сега и нейните устни се бяха стегнали и работеха по цялата дължина на езика му. Вече цялото й тяло бе в огън, напрегнато от желание, влажно на интимни местенца, които молеха за неговото докосване. Младата жена не можеше да мисли, не можеше да диша. Единственото, което усещаше, бе Девлин и този ужасяващ, прекрасен глад за неговите ласки.

Телата им сякаш се бяха сраснали едно в друго. Индия го хапеше лекичко, водена от някакъв неясен женски инстинкт да претендира за него така, както той изявяваше претенции за нея. Като през мъгла дочу шумоленето на ленена тъкан. По раменете й премина прохладен повей.

Гърдите й се показаха, освободени от корсажа на старата й рокля. Младата жена изпъшка тихо, почувствала дланите му, топли, големи и силни, близо до подутите си до болка зърна.

А когато Девлин я придърпа между краката си, където изпъкваше дръзко страховитата подутина на неговата мъжественост, желанието я разтърси още по-силно.

Замаяна, много замаяна, чуваше дрезгавите му възклицания. После устните му обхванаха набъбналото връхче. Тя промърмори нещо, без да си дава сметка какво прави.