Кристина Скай - Индия

Вдовицата отскочи назад с писък, като долепи внимателно длани към грижливо ружосаните си бузи.

Нейният събеседник едва удържа усмивката си.

— Наистина мисля, че е най-добре да си вървите, Хелена. Ще повикам някой от моите камериери да ви изпрати.

Дръпна шнурчето на звънеца за прислугата и икономът се появи след подозрително кратко време.

— Да, ваше височество?

— Лейди Марчмънт си тръгва, Чилтън. Погрижи се за пелерината и ръкавиците й, ако обичаш.

Графинята се завъртя на пети.

— Но аз не съм казвала, че…

Не успя да довърши думите си.

Махагоновата масичка вляво от гостенката се преобърна с ужасен трясък. Кристалните гарафи с бордо, портвайн и уиски полетяха във въздуха, последвани от кристалните си запушалки и съдържанието им се разля върху и без това вече очернената пола на вдовицата.

Тя се развика, като оглеждаше пораженията по дрехата си.

— Тази рокля ми струва петдесет гвинеи. Ще си удържа цялата сума от твоята заплата, чакай само да видиш!

Графът постави твърдо длан върху гърба на лейди Марчмънт и я побутна към вратата.

— Аз ще се погрижа да компенсирам загубите, не се тревожете. Междувременно по-добре побързайте да се приберете у вас. В тази мокра дреха рискувате да се разболеете сериозно от инфлуенца.

— Както и от белодробна зараза — добави с надежда Индия.

Хелена се обърна и измери с поглед прислужницата пред камината.

— Бих се заклела, че нещо в тази жена ми е познато, ако подобно нещо не беше невъзможно.

— И то напълно. — В гласа на Торнуд прозвуча убийствен сарказъм. — Освен ако не сте започнали да общувате с хора от съвсем друга класа, Хелена.

Ядният отговор на вдовицата не се чу, тъй като тя вече бе излязла навън. А Индия Деламиър, застанала до огъня с покрити със сажди ръце, едвам изчака тръгването й, за да даде воля на смеха, който не можеше да сдържи нито миг повече.

— Какво е направила?

Торн се обърна откъм тясното походно легло, скрито на тавана; изражението му бе буреносно. Готвеше се да легне за няколко часа — имаше голяма нужда от този сън — когато Джеймс Харингтън дойде да го потърси през тайния проход.

— Накара Хелена Марчмънт да побегне през глава, ето какво. И трябва да кажа, че никога досега не съм виждал извършването на по-съвършени бойни маневри.

— Графинята позна ли я? Ако я е познала, още призори историята ще се е разчула из цял Лондон.

— Струва ми се, че подобна вероятност няма. Твоята лейди Деламиър бе прикрила прекрасно чертите си под голямо боне и пласт сажди. Изглеждаше истинска повлекана.

Девлин се намръщи.

— Тя не е „моята лейди Деламиър“.

— Така ли?

— Не! — поклати глава младият мъж. — И ако се разбере за това, репутацията й ще бъде съсипана.

— Оставям на теб да й го кажеш; аз лично не държа да имам още едно спречкване. Не и след като едва се отървах от ноктите на Хелена.

Торн се ухили широко.

— Истинска хищница, нали?

— Бях готов да се закълна, че аз съм заек, а тя ме оглежда и взема мярката на козината ми.

— О, не козината ти я е интересувала — отвърна цинично графът.

Херингтън се засмя печално.

— Осмелявам се да се съглася с това твърдение. — Погледна към изцапаните с кал ботуши на своя събеседник. — Бил си в Дувър, нали?

— В Дувър и на още пет-шест други места. Никъде обаче нямах късмет. Изглежда никой не знае нищо за съмнителната група хора, наречена „Аврора“ 1 1 Зора (фр.) — Б.пр. , която се кълне да създаде нова зора със завръщането на власт на Наполеон.

— Какво възнамеряваш да правиш отсега нататък? Нищо, което да въвлече децата, надявам се. Те са смели симпатяги и не бих искал да им се случи нещо лошо.

— Ще се погрижа да не им се случи. — Девлин свали жакета си с движение на раменете. — Междувременно, струва ми се, ще трябва да дам урок на онази беладжийка горе.

— Алексис ли имаш предвид? — попита невинно Херингтън.

— Не, не Алексис. — Торн сви челюсти и устата му образува права линия. При това движение малкият сребърен белег изпъкна още по-силно. — Говорех за Индия Деламиър, разбира се.

Когато няколко минути по-късно Торн влезе в библиотеката, сребристите му очи изпускаха огън и жупел, а устните му бяха здраво стиснати. Индия стоеше в люлеещия се стол, а лицето й бе обляно със сълзи от смях. Бе успяла да поправи част от хаоса в помещението, но по килима все още проблясваха парченца стъкло.

— Постъпила си глупаво, че си станала от леглото — заяви рязко младият мъж. — Остави това и се качвай горе.