Кристина Скай - Индия

А сега, почти две години по-късно, преживяваше отново същия този сън с цялата му сила. Преживяваше отново нощта в една осветена от луната градина, където хората бяха излезли, за да избягат от жегата и глъчката в претъпканата с народ бална зала. Девлин я бе заварил в момента, в който тя вадеше попадналото в обувката си камъче, и галантно бе настоял да се наведе, за да й помогне да я обуе. Това бе сложило начало на магията, на онзи тип магия, която поразява човек само веднъж в живота. Докато лунните лъчи блестяха в тъмните коси на Девлин и играеха по суровите му черти, върху Индия се бе спуснала пелена от светлина, която галеше меките извивки на тялото й и подчертаваше пълнотата на устните й. Приведен пред нея с коляно върху земята, Карлайл я съзерцаваше безмълвно, поразен от буря от чувствени усещания. Цялото му тяло се напрегна от желание да я има. Извисена над него, Индия си пое рязко и пресекливо дъх, усетила трънчето, забило се в този миг в дланта й. Болката обаче беше незначителна, сравнена с натиска, който оказваше върху сърцето й някакво невидимо менгеме; в този момент бе осъзнала, че гледа в очите мъжа, когото щеше да обича вечно.

Сънят я носеше върху крилете си, припомняше й буйни откъси от седмиците, които бяха прекарали заедно в Брюксел. След това дните започнаха да преминават край нея като в мъгла. Младата жена се изви рязко при спомена за мига, когато се бе взряла в тревожния поглед на своята хазяйка. „Извинете — бе рекла на своя припрян френски тя. — Някакъв офицер иска да ви види.“

Индия бе полетяла надолу по стълбите, само за да спре рязко, когато видя пред себе си не Дев, а един от неговите колеги.

Очите му блестяха, лицето му бе покрито със сажди, но въпреки това офицерът взе ръката й и я целуна галантно. „Разполагам само със секунда — бе рекъл с извинителен тон той. — Трябва да тръгвам веднага след това. — Пръстите му увеличиха натиска си върху ръката й. — Съжалявам, но той искаше аз да ви кажа, ако се случи нещо. Аз бях с него, когато започна нападението. Видях коня му да пада, а после сабята да пронизва гърдите му. Никой не би могъл да оживее след подобно раняване.“

Ушите й забучаха диво. Стаята внезапно започна да се накланя. В следващия миг всичко около нея потъна в мрак.

Сега, както през толкова много нощи преди това, Индия отново преживяваше същия ужас от загубата на човека, на когото бе отдала сърцето и живота си. Спомените я бяха приковали към леглото, докато тя протягаше сляпо ръце към едно бъдеще, което никога нямаше да има, и щастие, което не можеше да забрави.

Скрит в полумрака, Девлин Карлайл наблюдаваше как Индия се мята неспокойно в съня си. Беше покрит с прах и уморен от дългите часове върху коня, но не устоя на изкушението да й хвърли един поглед преди да отиде да си почине на свой ред. Прекара ръка през косите си; намръщи се на неустоимото си желание да я вземе в обятията си. Топлината на тялото й щеше да му подейства успокоително.

Девлин обаче знаеше, че не трябва да си позволи да я докосне отново. Вече на два пъти едва не се бе издал. Всяка следваща грешка щеше да изложи и двама им на още по-голяма опасност, а с тях и интересите на тяхната страна.

Но, Господи, как само я желаеше! Нуждата да я притежава както винаги досега бе голяма. Желанието пулсираше в него, горещо и примамливо. Можеше да подуши топлото й ухание във въздуха, нещо, което напомняше виолетки и съвсем слабо — градински чай.

На една от колоните на леглото висеше изпомачканата й сламена шапка с бяла ленена лента на периферията. Колко типично в неин стил беше тя! Красиво изработена, с елегантни пропорции; всичко бе премерено така, че да бъде удобно за употреба.

Ставаше му все по-трудно да се бори с изкушението. Приближи се още, взе неспокойните й пръсти и притисна устни към дланта й; искаше му се да направи много повече от това.

Но не можеше да си го позволи. Изтощението намаляваше силата на волята му.

Хвърли един последен, изпълнен с копнеж поглед, после се обърна, загърби собствените си мечти и изчезна в нощта така безшумно, както се бе появил.

Луната приличаше на крехка сребърна дъга между полюшващите се завеси, когато Индия се събуди. Чувстваше се изтощена, изпитваше леки болки по цялото тяло. Изправи се бавно до седнало положение, потривайки очи, като опитваше да се освободи от нападналия я рояк спомени.

Някъде отдолу се чуваха гласове. След малко младата жена разпозна ниското буботене на Торн, по-рязко от обикновено. Приближи се до вратата и се заслуша напрегнато.