Кристина Скай - Индия

— Ако ме последваш, ще те заведа при нея.

Младият мъж се подчини; изражението му бе неспокойно. В подножието на стълбите чу весел смях и детски гласове. Хвърли въпросителен поглед към своя домакин, но той само мълчаливо кимна към отворената врата.

Зад нея лежеше Индия, заобиколена от възглавници. Слънцето блестеше в косите й и образуваше лъскави златисти и сребристи нишки сред блестящото червено. На леглото край нея седяха три деца, провесили крака от ръба му. Изражението на всички беше съсредоточено.

— Не — казваше точно в този момент Андрю. — Балонът се е издигнал от Хайд Парк, сигурен съм. Те виждали целия град под краката си. Преживяването трябва да е било страхотно. Точно това бих избрал.

— Не и аз — възпротиви се сестра му. — Аз бих предпочела да посетя Амфитеатъра на Астли, а после да отида в сладкарница „Гюнтер“ за сладолед.

Двамата погледнаха с очакване към Алексис.

— Е? — не се стърпя Андрю. — Как би искала да изглежда твоят любим ден, Алекс?

Подтиквани от Индия, те обсъждаха своите предпочитани занимания в Лондон. Алексис задъвка долната си устна, като гледаше смутено.

— Говори, скъпа, можеш спокойно да ни кажеш.

— Е, това не е занимание. Не съвсем. — Момиченцето погали куклата си и наведе главата й, докато говореше. — Онова, което ще ми достави най-голямо удоволствие, е да виждам графа да се усмихва по-често. Напоследък винаги изглежда много разсеян. Понякога обаче се качва в детската късно през нощта и тогава е съвсем различен. Гъделичка ме зад ухото и ме хвърля във въздуха. Веднъж дори донесе на Мариан люлеещо се дървено конче. Да, това бих искала най-много, но не знам как да го постигна.

Другите замълчаха, поразени от простодушното желание на детето; отговорите, които бяха дали току-що, ги караха да се чувстват егоисти.

Едва тогава забелязаха новодошлите. Алексис се изчерви веднага, а Андрю се изправи смутено.

— Милорд! Ъъъ, не трябва да стоим повече. Макар лейди Девънам да е много мила с нас, страхувам се, че й досадихме.

— Глупости. — Лицето на младата жена наистина изглеждаше леко бледо, но тя се разсмя. — Започвах да се отегчавам до сълзи тук сама. Трябва да ви благодаря, че дойдохте. Но нека да ви запозная. Това едро, намръщено същество, е брат ми, Иън. Иън, запознай се с Андрю, Мариан и Алексис, повереници на графа.

Алексис се приближи до младия мъж, без да пуска дървената кукла. Вдигна глава и го изгледа преценяващо.

— Ти си много висок, нали? — обърна се към сивоокия офицер тя.

Иън се усмихна и застана на едно коляно пред нея.

— Не, не съм. Сега съм висок колкото теб. Какво ще кажеш за това?

След секунда по бузите на момичето се появиха трапчинки.

— Мисля, че си не само висок, ами и много добър.

Откъм леглото се чу смехът на Индия.

— Не се заблуждавай, миличка. Той изпочупи всичките ми неща за рисуване, когато бях горе-долу на твоята възраст, а след това имаше дори нахалството да ме блъсне в нашето езеро.

Мариан се изкиска. Дори Андрю се усмихна едва забележимо. Изражението на Алексис обаче остана сериозно, докато оглеждаше новодошлия така, сякаш погледът й можеше да проникне през него и да изследва даже тайните на сърцето му.

— Струва ми се, че си приличате доста. — Кимна одобрително. — А сега си дошъл да видиш какво се е случило със сестра ти. Някакви нехранимайковци — обясни тя. — Били поне двайсет. Графът се справил с тях с голи ръце. Сестра ти, разбира се, също помогнала — побърза да добави детето. — Сама трябва да е повалила цели десет. А това значи, че тя също е много смела, нали?

Иън погледна към Индия, която му се усмихваше от леглото.

— Струва ми се, че това е най-смелата жена на света.

Алексис кимна тържествено.

— Наистина си добър. Мисля, че и двамата сте добри. — И изведнъж се обърна с повелителен тон към другите. — Да си вървим. Лейди Деламиър би желала да остане насаме с брат си. — После погледна към Херингтън, застанал смутено до вратата. — Струва ми се, че е по-добре вие също да дойдете с нас, милорд.

„Графът“ кимна и хвана детето за ръката.

— Защо не ми разкажеш още нещо за твоя любим ден? — предложи сериозно той. — В това време ще слезем в кухнята и ще видим какви сладки е приготвила готвачката. Какво ще кажеш?

Лицето на Алексис светна.

— О, това ми допада повече от всичко друго. И ако са вкусни, ще извикаме и Андрю и Мариан, нали?

— Разбира се.

Джеймс се засмя и изведе децата от стаята.

След като остана сам със сестра си, Иън я наблюдава дълго време, без да каже нищо. Лицето й беше бледо, но спокойно. Само той можеше да забележи леката влага в очите й и напрежението в раменете. Несигурен откъде да започне, той предпочиташе да й даде възможност сама да обясни.