Кристина Скай - Индия

— Индия.

— Лейди Деламиър.

Пръстът й се разходи по устната му.

— Индия.

— Това не променя нищо. Каквото и да сме правили, каквото и да сме имали заедно, е свършило. Спомените, за които говориш, принадлежат на друг човек. Трябва да приемеш това. — Гласът му прозвуча по-сурово. — И двамата трябва да го приемем.

Точно това пък бе последното желание на младата жена. А и така или иначе от подобни опити нямаше да излезе нищо. Прекалено дълго бе носила в сърцето си този мъж.

Индия вдигна поглед към тъмния кичур на челото му и усети как нещо се пречупва в гърдите й. Пулсът й се учести.

— Тогава ме целуни. — Устните й се разтвориха в знак на капитулация. — Целуни ме и докажи, че си забравил.

— Глупачка — изпъшка Девлин. — Какво е нужно, за да те убедя?

— Истината — прошепна тя. — Само истината. Защо тя те плаши толкова много, Дев?

Погледът му я изгаряше.

— Защо ли? — повтори дрезгаво въпроса й той. — Защото въпреки всичко съм мъж. А никой мъж не може да те види и да не пожелае…

Младата жена усети как тялото му потрепера. Но не възнамеряваше да проявява никаква милост към него. Отпусна се на лакти и почувства как роклята й се плъзва надолу по раменете. Прокара пръсти през косите на темето му.

— Какво да не пожелае?

— Това. И това.

Хванал меката батиста, Торнуд разкри безупречните й налети гърди. Разтвори длани и ги напълни със гладката като атлаз топла плът.

— Божичко — прошепна той.

В следващия миг устните му, горещи и взискателни, се затвориха около мамещото го тъмнорозово връхче, оградено с батиста и дантела. С всяко тяхно движение изтръгваше дрезгав стон от съпругата си.

Очите й се отвориха; бяха замъглени от желание.

И най-накрая — с триумф.

— Ти… си спомняш. Трябва да си спомняш.

— Така ли?

Ръцете подеха опияняващия ритъм на езика му. Милувките на мазолестите му длани действаха безкрайно еротично на топлата й чувствителна кожа. Младата жена затвори отново очи, притисна се в него, жадна за удоволствията, на които я бе научил както й се струваше преди цяла вечност.

— А вие, миледи? Да не би да имате навик да предлагате на всеки срещнат мъж насладата на телцето си?

Леденостудените му слова я пронизаха право в сърцето. Дъхът й секна, кръвта нахлу в главата й.

Вдигна ръка.

Удари го по лицето с всичка сила.

Торн не помръдна дори когато под загорялата му кожа започнаха да прозират червени следи.

— Трябва ли да приема това като „да“, миледи? — попита подигравателно той.

— Отвратителен, арогантен… — Дланта й обаче замръзна във въздуха. — Ти искаше да ме накараш да направя това — заяви бавно Индия. — Нарочно ме ядоса. Само така можеше да се спасиш, тъй като не можеше да разчиташ на собствената си сила, за да кажеш „не“.

Суровият му поглед нито потвърждаваше, нито отричаше направеното обвинение.

— И успя — продължи студено младата жена. — Мразя те, Девлин Карлайл. С цялото си сърце те мразя. Надявам се само, че този успех ще те направи щастлив. — Извърна глава, опитвайки да скрие гневните сълзи в очите си. — Махай се. Освен ако не възнамеряваш да останеш, за да позлорадстваш.

Без да каже нищо, Торнуд се обърна. Ботушите му се удариха шумно в пода.

Индия струпа двете възглавници една върху друга; ръцете й трепереха. Вратата зад нея се затвори тихо.

— Нима всичко е било сън? Нима всичкото ми чакане е било само една жестока шега?

Девлин обаче бе видял сълзите й. Бе чул думите, произнесени пресекливо с уста, завряна във възглавниците.

Всяка една от тях остави в него по-дълбока рана от сабята на французина, която за малко не бе сложила край на дните му.

— Опитваше да си тръгне. И щеше да го направи, ако по една случайност не минавах в същия този момент през отделението за прислугата.

Девлин пъхна ръце в джобовете си и впи поглед в Джеймс Херингтън. Двамата стояха в килера, която извеждаше от обширната кухня на „Белгрейв Скуеър“ 61. Изражението на Торнуд бе сурово.

— Мислиш ли, че те разпозна? Всеки път, когато тя се събудеше от треската, наоколо бях аз.

В погледа на Девлин се появи нещо и изчезна почти веднага.

— Съмнявам се. Малката глупачка беше почти в безсъзнание, когато я открих на стълбището. А освен това… имаше и други неща, които отвлякоха вниманието й — рече мрачно той. — Постъпих глупаво, че останах. — Обърна се рязко и затвори кожените торби отстрани на седлото. — Ще трябва да я наблюдаваш зорко, Херингтън. Както и децата. Обърнах се към една агенция; ще ми изпратят три дами, за да избера евентуално някоя от тях за гувернантка. Поне една от тях несъмнено ще бъде подходяща, макар онова, което за мен е подходящо може би няма да се стори такова на висшето общество. Ако не успея да открия следите на онзи, у когото са бижутата, по никакъв друг начин, тогава ще се наложи да използваме децата. Поне едно от тях трябва да си спомня някой детайл от случилото се през онази нощ във фермата край Катр Бра. Ако инстинктът не ме лъже, предателят се е измъкнал с диамантите точно тогава. Предполагам, че Алекс Греъм е открил дирите им и затова са го убили.