Кристина Скай - Индия

Торн я дразнеше като истински майстор в доставянето на най-необуздано удоволствие. Това наистина беше Дев, мислеше си тя, върнал се от света на мъртвите. Паметта му не може да си бе отишла. Ласките му бяха прекалено буйни, прекалено умели. Трябва да бе запазил спомена за прекараните заедно седмици някъде дълбоко в мозъка си.

Несъзнателно младата жена плъзгаше длани все по-ниско, като търсеше неуморно. Дъхът й секна, когато го откри, огромен и твърд под пръстите й.

Миг по-късно се озова в обятията му; нейният любим я бе понесъл нагоре към спалнята си. Стигна до леглото си, без да отделя горящите си от желание очи от лицето й.

— Вие победихте, миледи. Надявам се, че сте щастлива.

Стаята бе потънала в мрак, разкъсван само от лунния лъч, който влизаше през отворения прозорец. Индия се размърда, докато той се навеждаше, обхванал здраво хълбоците й. Очите й горяха от страст, устните й бяха почервенели от целувките му. Гърдите й се белееха леко в тъмнината и надигаха гладно връхчетата си.

Младият мъж обаче не се помръдна дори тогава.

— Дев? Какво има?

Дрезгавата интонация, страстта в думите й накараха Карлайл да затвори очи и да произнесе нечуто живописна псувня. Тя беше негова съпруга, напълно отдадена и разголена в желанието си.

А той беше само един глупак от най-лош вид, задето отново бе паднал в капана на глада си за нея. Всяка секунда, която прекарваше с нея, беше опасна. Не можеше да я има, както копнееше до полуда тялото му. Не и преди края на този маскарад.

Стисна зъби. Желанието го правеше сляп. Единственото, за което можеше да мисли, беше да повдигне полите й и да се намести между меките й бедра, като се опива от страстните й викове.

Разтвори длани. Отпусна бавно глава върху налятата й гръд. Индия изохка и изви гръбнак, като го придърпа към себе си.

Това явно доказателство за нейната любов изтръгна сърцето на Девлин от гърдите му. Не можеше да продължава повече в този дух, преди да е свободен да даде обяснения, които би трябвало да последват една такава сцена на пълно единение и абсолютна близост.

Ако направеше нещо повече сега, щеше да покрие със срам и двамата.

Така поне си казваше Торн — и опитваше напразно да накара сгорещеното си тяло да му повярва.

Погледът му беше непроницаем, когато я пусна и се изправи бавно. Първоначално младата жена не разбра какви са намеренията му. Очите й се разшириха, болка и несигурност помрачиха красивите им сивосини дълбини.

— Дев? — Гласът й беше по-скоро едва чута въздишка. — Къде отиваш?

— Късно е. — Кой знае как Девлин успяваше да говори с приемлива яснота. — Сигурно си изтощена, а аз трябва да възвърна самообладанието си. Онова, което направих, беше пълна лудост. Вие сте гост под моя покрив, лейди Деламиър.

— Аз съм твоя съпруга!

На лицето на младия мъж потрепна мускулче.

— Така казваш ти.

— Все още ли не искаш да го признаеш?

— Аз съм мъж, просто мъж. Тук, в мрака и на лунната светлина, за малко не се възползвах от теб.

— Ти просто взе това, което ти предложих по своя воля и с любов.

— В такъв случай ти си по-глупава дори от мен самия.

Торнуд затвори очи, като се стараеше да избяга от образа й. Спомените му обаче бяха детайлни, по-жестоки от действителността. Косите й бяха разпилени на златисточервени вълни върху възглавницата. Гърдите й бяха налети и твърди, гладни за докосването на устните му. Девлин знаеше точно как щеше да реагира тя на допира му. Щеше да изстене, да се размърда и да се разтвори за напращелия му член; щеше да го посрещне охотно, за да сложи край на нуждата й.

На челото му блестяха капчици пот.

— Да, желая те. И това желание ме прави най-големият сред престъпниците — заяви рязко той. — Желанието ме кара да правя предположения за някакво минало, което не помня.

Индия се отдръпна назад; гласът й потрепваше.

— Дори сега ли не си спомняш нищо?

— Нищо. — Лицето му все едно че беше изсечено от гранит, половината осветено от луната, половината — изчезнало в мрака. — Вие сте много красива, лейди Деламиър. Тялото ви може да се превърне в смъртоносно изкушение за всеки мъж. Страхувам се, че това е единственото ми извинение.

Младата жена сви длани в юмруци. Отдръпна се от него, с подивели от болка очи. Хладният блясък в очите му я накара да вдигне ръце, за да прикрие голотата си.

— Излез оттук! — заяви тя, с побледняло от шока лице.

С право беше вбесена, мислеше с горчивина Дев. Беше извършил непростимото, беше мислил немислимото и неизразимото. И не можеше да даде никакво обяснение, не и сега, когато то щеше да бъде от най-голяма важност.