Кристина Скай - Индия

— Все още ли имаш настроение да викаш опасността?

Точно така се чувстваше тя. И, Господ да й е на помощ, беше в настроение да го има. Така че тя не се отдръпна нито от пръстите му, нито от устните, които ги следваха.

Внезапно се озова огъната върху ръката му, когато устните му обхванаха едното й зърно. Тя изпъшка; желанието я прониза като вихрушка и я остави омаломощена и пламнала.

А Торн чувстваше прекрасно това. Подобно на ловец той обмисляше предварително всеки свой ход, забелязваше всеки момент на слабост в нея. Само с едно движение дръпна роклята й още по-ниско. Ненаситните му устни я хапеха лекичко, караха я почти да вика.

— Щом искате опасност, опасност и ще получите, миледи.

— И… твоята памет ли?

— По дяволите паметта — отвърна дрезгаво младият мъж. — Може би искам онова, което е имал той, онзи мъж, когото не помня. Може би това ми е нужно повече, отколкото би могла да си представиш.

Дланите му мачкаха ханша й. Миг по-късно и ленът, и батистата бяха премахнати от пътя му и той се озова директно пред нейната страст, нежна и отстъпчива под пръстите му.

— Дев, не. Не, докато помежду ни не се появи нещо повече от докосването. Не и преди да си си спомнил.

— Прекалено късно е, миледи. Може би докосването е единственият начин, да върнеш онзи непознат, когото си познавала.

Преди всички онези дълги месеци той бе нежен, сдържан, търпелив, докато й помагаше да се приближи стъпка по стъпка до разбирането на собственото си тяло и всички степени на желанието.

Сега от търпеливия учител нямаше и помен. В тялото си Индия усети ядната линия на неговото желание и разбра, че това не беше учител, а мъж. Мъж, лишен много дълго от близост. Тя самата го желаеше прекалено силно, за да спре сега. Неговото безразсъдство подклаждаше нейното, което и без това обикновено бе съвсем близо до повърхността, готово да изплува всеки момент. Почувства устните му върху шията си, последвани от прекрасно леко ухапване на зъбите му, които оставяха любовни знаци по кожата й. Ръцете й политнаха към врата му и започнаха да се борят с копчетата, които деляха телата им.

Дев обаче беше по-силен. Той разтвори бедрата й, изпъшка тихо, когато усети опияняващата, влажна топлина на нейната възбуда.

— Мили Боже — промълви прегракнало младият мъж.

Тръпка разтърси Индия. Всичко извън файтона — тракането на колелетата, стоновете на вятъра, цвиленето на конете — всичко остана някъде надалеч, пометено от чувствената мъгла, която се бе спуснала над нея. Струваше й се, че се е озовала в някакъв свят на тъмнина и усещания. И тъй като ласките на Дев бяха нежни и бе лишена прекалено дълго време от тях, тя не им се съпротивляваше.

Някъде в мрака се чуха два удара на часовник. Това възкреси в съзнанието на младата жена спомена за един друг часовник, когато двама влюбени стояха и се вслушваха в отмиращия звук на последния удар, здраво сплели пръстите на ръцете си.

— Ще се върна — бе прошепнал Девлин. — Ще те открия, моя неразумна Деламиър, дори ако за това се наложи да мина покрай самия Наполеон.

Младата жена мислеше за тези пламенни слова, вперила поглед в полускритото от мрака лице на Торн. Мили Боже, ами ако това беше вярно? Ами ако той не си спомнеше никога? Какво щеше да стане, ако нейният Дев изчезнеше завинаги и оставеше след себе си само един мъж със своя образ?

— Престани — възкликна буйно тя и отблъсна ръцете му, макар тялото й да не бе съгласно с логиката на нейните мисли. — Не мога, не и по този начин.

Девлин стисна челюсти.

— Да, можеш. Така и аз ще мога да видя какво точно съм изгубил. Ще мога да чуя страстните ти викове. Прекалено дълго очаквах това.

Суровият му тон я накара да потръпне. Този глас сякаш принадлежеше на непознат, а в същото време ръцете му се промъкваха бавно на невероятни места. Как можеше да му позволи подобни ласки? Това щеше да покрие със срам паметта на мъжа, когото бе обичала.

— Не, не по този начин. Не и с теб… като с непознат.

Девлин изруга. В следващия миг пръстите му замръзнаха на място, макар да не се отделяха от нея.

— Непознат ли? — Изсмя се с горчивина. — Но аз още от самото начало ти казах кой съм. Аз съм и в същото време — не съм Девлин Карлайл. Аз съм просто мъж, миледи, попаднал под твоя чар, омагьосан от нежната ти страст. Но ще спра — продължи мрачно той, — ако ми кажеш, че искаш това. Ако ме убедиш.

И зачака, напрегнал тяло, като контролираше внимателно дишането си.

Индия усети издутия му до пръсване член и си даде сметка, че в действителност той не успяваше да се контролира толкова, колкото си даваше вид. В този момент забеляза, че бе поставил ръката си в изключително неудобно и вероятно доста болезнено положение, за да предпази хълбока й от издатината в средата на стената на файтона. Беше го направил по собствена воля, заради нея, въпреки болката, която му причиняваше.