Кристина Скай - Индия

— Какво има пък сега? Не, не ми казвай. Наполеон ви е дошъл на гости и никой друг не може да използва стълбите по време на неговото посещение.

— Разбира се, че не — присви очи лейди Деламиър. — Разбирам — додаде сериозно тя. — Подиграваш се с нашите дребни ритуали. Предполагам, че изглеждат лекомислени за външния посетител. Други вече са ми казвали достатъчно често.

— Не, не бих казал, че са лекомислени. Просто на човек му е нужно известно време, за да свикне с тях. А сега може би ще ми кажеш защо не мога да се качвам по стълбите?

Индия погледна към елегантното емайлирано часовниче, прикрепено към корсажа на роклята й.

— Защото минава дванайсет часа.

Девлин чакаше. Очевидно това трябваше да означава нещо за него, но той нямаше представа какво.

— Почти е време, нали разбираш.

И тя погледна очаквателно нагоре.

Торнуд проследи погледа й. На горната площадка се появи висока фигура, облечена в яркочервената униформена ливрея на дома на херцогиня Кранфорд. Втрещен, Карлайл видя как новопоявилият се преметна крак върху парапета и се спусна надолу по зашеметяващ, абсолютно балансиран начин, от който косите на всеки наблюдател можеха да настръхнат. Само след секунди той вече бе два етажа по-долу. Тук отскочи сръчно и спря пред Индия.

Поклони се елегантно.

— Миледи — прошепна той и се запъти към кухнята.

Едва тогава Девлин забеляза, че слугата накуцваше.

— Някаква злополука ли е станала?

— Албърт и семейството му винаги са работили при нас. Той е придружавал татко при много от археологическите му екскурзии в чужбина. Бил ранен тежко край Сиудад Родриго. Татко повикал най-добрия лекар, но въпреки това той изгуби крака си. Татко настоя да му даде по-лека работа, но Албърт не искаше и да чуе за подобно нещо. И упорито всяка нощ патрулира из къщата, за да осигури безопасността на нейните обитатели. С Иън измислихме този начин, за да го улесним при слизането на всички тези стълби. — Погледна към Торн; изражението й бе по детски искрено. — Така е по-добре за него, какво ще кажеш?

Неспособен да отвърне, граф Торнуд само я наблюдаваше смаян. Беше ли се замислил поне веднъж през целия си живот за хората, които миеха чиниите му, палеха огъня или се грижеха за дрехите му?

Кимна сериозно.

— Да, напълно си права, Принцесо. Системата е много добра. Двамата с Иън сте се сетили много умно.

— Радвам се, че си съгласен. Сега вече можем да се качваме безопасно. През следващите петнайсет минути няма да има никаква активност насам.

Младият мъж повдигна вежди.

— А какво трябва да стане тогава?

— Тогава Албърт се прибира с малката плетена кошница, която сме приспособили за стълбището. Той се справя чудесно и сам с нея, но ще се почувства неудобно, ако го наблюдаваме.

Девлин опита да прикрие усмивката си.

— Разбира се, че не трябва да присъстваме — отговори убедено той.

— Не виждам изобщо защо трябва да ме носиш — додаде Индия. — Напълно способна съм да се кача и сама. Изтече само малко кръв, но хълбокът ми е в прекрасно състояние, уверявам те.

— И дума не може да става. Ще те отнеса горе и ще се погрижа да си легнеш послушно в леглото. И не трябва да мърдаш от него, докато лекарят не дойде да те види утре сутринта.

— О, така ли трябва?

— Да, ще направиш точно каквото ти казвам.

В този момент нещо се отърка в крака му. Пред него се промъкна едра сива сянка и се изпречи на пътя му. „Какво има пък сега?“ — запита се Торн.

Погледът му срещна две хищни зелени очи, дълга широка муцуна и блестящи бели зъби.

Боже мили, това бе огромен вълк, който при това се бе привел, готов за нападение!

Девлин мрачно се извъртя, за да прикрие с тялото си Индия от звяра, с отчаяното желание да има някакво оръжие под ръка, каквото и да е. Дори един бастун бе за предпочитане пред голата му десница.

— Долу, Луна. Всичко е наред, той е приятел.

„Луна?“ Ниското предупредително ръмжене премина в скимтене. „Боже Господи, да не би този див звяр да е домашното й животинче?“

Младата жена вдигна поглед и се усмихна.

— Знам, че е страшно егоистично от моя страна, но просто не можех да я оставя. Открих я полумъртва край Брюксел, когато… когато пътувах из околностите.

„Пътувала из околностите.“

Дев разбра начаса какво имаше предвид. Когато го беше търсила. Мили Боже, какво ли беше видяла сред всичкия хаос и опустошение през онези кошмарни седмици след Ватерло? И колко типично за нея бе да прояви загриженост към едно безпомощно същество, дори когато самата тя си имаше собствени проблеми.