Кристина Скай - Индия

Последният коментар предизвика възгласи на негодувание.

— Господа, ние не трябва да позволим да се случи подобно нещо — продължи херцогът. — И няма да позволим. Този тиранин вече погуби прекалено много хора. Скъпоценните камъни трябва да бъдат открити. Междувременно никой, който не се намира в момента в тази стая, не трябва да разбере за задачата ни, абсолютно никой. И без това вече изтървахме някои детайли. — Уелингтън се приближи до голямата маса в края на помещението и разгъна картата, върху която се виждаха три дълги стрелки. — Това са районите, където има най-голяма вероятност да бъдат пренесени диамантите. — Погледна към един от мъжете. — Торингтън, ти поемаш този район. Докладвай ми веднага, щом научиш нещо. Но за Бога, действай дискретно и не давай на никого повод да заподозре какво търсиш. В противен случай ще бъдеш затрупан със стотина фалшиви доклада за изгубените френски бижута. — Генералът се приближи до другия край на картата и продължи оживено. — Уилмот, ти отговаряш за тази област. И — изключителна дискретност, отново напомням. Деламиър? — обърна се той към притихналия човек в далечния край на масата.

Високият широкоплещест офицер застина в очакване. Уелингтън посочи към третата стрелка.

— Ти вземаш този район в Норфолк. Би трябвало да ти бъде по-лесно в близост до твоите земи. Не подценявай никоя улика, дори ако това означава да се срещаш с особено неприятни типове. Всъщност най-вероятно е именно такива да имат някакви новини за проклетите скъпоценни камъни.

Иън Деламиър кимна. Сънливостта бе изчезнала от погледа му.

Херцогът сгъна картата и удари силно по масата с нея.

— Сега всичко зависи от нас, господа. Трябва да открием тези диаманти или ще се изправим пред нов хаос и кръвопролития. Моля се да ги избегнем. Уведомявайте ме за напредъка в издирванията си.

Генералът се обърна към прозореца, с гръб към стаята, докато посетителите започнаха да излизат безшумно един след друг. Той не се обърна дори след като остана сам; очите му бяха приковани в улицата.

Тогава една врата на отсрещната стена се отвори. Влезе мъж със сив шинел и с вдигната качулка. Той не каза нищо, но леките му стъпки накараха Уелингтън да се обърне. И да присвие очи.

— Кой, по дяволите, сте вие? Какво пра… — Внезапно устните му се разтегнаха, готови да се усмихнат. — Трябваше да се досетя. Но тази качулка е ужасна, Торн. — Отстъпи крачка назад. — Това си ти, нали?

При тези думи посетителят свали качулката и съблече шинела. Лицето му бе ъгловато и бронзово, изпълнено с изключителна сила. То би могло да се превърне в образец за класическо съвършенство, ако не беше белегът на горната челюст и напрегнатите линии на челото.

— Значи си ти, Торн — поклати глава херцогът. — Приятно ти е да рискуваш, нали?

— Разбира се — отвърна човекът с пронизителните сребристи очи и махна черната превръзка, която бе скривала голяма част от лицето му. — Няма да успея да свърша кой знае какво, ако ме виждат често в дома ти.

Уелингтън се засмя мрачно.

— Напълно вярно. Паметта ти, струва ми се, си е отишла.

Наля чаша портвайн и я предложи на госта. Погледите им се срещнаха — те бяха мрачни.

— Какви новини те водят насам?

Девлин Карлайл се намръщи и надигна прекрасната кристална чаша.

— Из доковете се говори за някакви изумителни скъпоценности, които скоро щели да влязат в Англия през Темза. И не какви да е скъпоценности, ваше височество. Те, разбира се, никога няма да бъдат пуснати на публичен търг. Продажбата им ще се извърши тайно и само избрани мъже ще бъдат поканени да наддават.

Генералът се намръщи.

— Искаш да кажеш само онези, които няма да задават въпроси, така ли?

— Точно така.

— Проклета работа! Това със сигурност са изгубените френски диаманти! — Уелингтън закрачи из стаята. — Но къде, Торн? И кога?

— Не мога да кажа. Който и да стои зад това, той определено знае да си държи устата добре затворена. Всеки товар обаче, който влиза или излиза от Лондон през Темза е в моя район и следователно няма как да не чуя за него рано или късно. Поставил си хора на другите вероятни участъци, нали?

Херцогът кимна.

— Това означава ли, че не ти се вярва да влязат през Норфолк или остров Уайт?

— Би било по-трудно да ги придвижват тайно по суша, но не и невъзможно. Интуицията обаче ми казва, че ще дойдат по вода. Спомни си, тази група, наречена „Аврора“, също е притисната от времето. Хората са непостоянни. Ако ги накарат да чакат прекалено дълго, каузата им вече няма да бъде на мода.