Кристина Скай - Индия

Девлин изпсува под носа си.

— Само не ми казвай, че сте летели в подобно нещо.

Лейди Деламиър повдигна вежди.

— Те са напълно безопасни, ако човек е пресметнал правилно нужното количество баласт. Разбира се, ако вземеш много, ще се разбиеш. А ако пък не е достатъчно, ще…

Торнуд поклати глава.

— Не искам да слушам за това. Летене с балон — промърмори той. — Вече очаквам да ми кажеш, че възнамеряваш да скочиш от едно от тези неща с чифт копринени криле, за да видиш дали можеш да летиш.

Младата жена поклати със сериозен вид глава.

— О, не, не с криле. Съществува ново изобретение, дело на един французин. То има извит балдахин и висящи от него върви. Нарекъл го е „парашут“ и аз се опитвах да убедя Иън да…

— Не искам да чувам подобно нещо! Твоите роднини трябва да ти намерят съпруг ако не заради друго, то поне за да ти попречат да си разбиеш главата и главите на всички наоколо в радиус три графства.

Индия настръхна.

— Разбирам. Това очевидно според тебе е причината една жена да се омъжи.

— Тя като че ли е по-добра от повечето причини, поради които се омъжват жените — отвърна мрачно Девлин.

— Е, аз, както изглежда си забравил, имах съпруг, а обноските ти ми се струват отвратителни. Остави ме веднага.

— С радост. — Младият мъж я постави на върха на купчина възглавници. — Балони с горещ въздух — промърмори ядосано той, обърна се и се запъти към вратата.

Пътят му към изхода обаче бе пресечен от появата на херцогиня Кранфорд. Тя изглеждаше по-деликатна от всякога, скрила миниатюрното си телце под тежък шал.

— Какво точно мислите, че правите вие двамката? — Затвори вратата, за да не даде възможност на любопитните слуги да надничат. — Вече е почти един през нощта.

Карлайл пъхна ръце в джобовете си.

— Ами, тя се опита да…

— Той очевидно не знае първото за… — прекъсна го неговата любима.

— Замълчете, и двамата. — Херцогинята ги измери с поглед един след друг. Присви очи при вида на малкото кърваво петно отстрани на роклята на своята внучка. — Очевидно нямаш повече мозък от хванат в клетка бабун, Индия. След миг ще се погрижа за раната ти. Междувременно ще лежиш в леглото и няма да помръдваш нито едно мускулче, ясно ли е?

Младата жена отвори уста, после я затвори. Въздъхна, кимна; знаеше, че всеки опит за спор с баба й в крайна сметка се оказваше безполезен.

След това дребната крехка старица се вторачи в госта.

— Колкото до вас, милорд, очаквам да ви видя в кабинета си утре в осем, при първия удар на часовника. Разбрахте ли?

— Ще се постарая да вместя тази среща в дневното си разписание — отвърна напрегнато Торн. — Казвал ли ви е някой, че сте истински Макиавели, ваше височество?

Херцогинята приглади шала си.

— Повече пъти, отколкото можете да предположите, млади човече. — За момент погледът й се фокусира някъде в далечината. — Уилям Пит ми каза веднъж, че ако се бях родила мъж, ходът на европейската история може би щеше да бъде по-различен. — Засмя се тихичко. — Колкото до Макиавели, продължавам да го препрочитам по веднъж всяка година, за да се поддържам във форма.

Девлин беше впечатлен.

— Естествено на италиански, в оригинал, нали?

Лейди Деламиър повдигна едната си изписана вежда.

— Но разбира се. Не правят ли всички така? — След това направи рязко движение. — А сега си вървете. Двете с внучката ми имаме работа.

След това лаконично нареждане тя се обърна към Индия.

Торнуд си тръгна. Чувстваше се като непохватно пиле, което господарят бе подритнал, за да не му се пречка на пътя. Докато стигне главния вход, срещна четирима изгарящи от любопитство лакеи, готвачката, която замръзна на място при вида му, и безмълвния иконом. Зад гърба си чу скърцането на плетената кошница, която издърпваха нагоре.

Девлин не беше сигурен, дали лудият беше той или всички обитатели на този дом.

Зората едва се бе пукнала над мрачните брегове на Темза, когато дванайсет мъже със сериозен вид се събраха в дома на героя от Ватерло. Дори сега, месеци след битката, херцог Уелингтън все още беше командващият генерал и новопристигналите в дневната му стая очевидно го признаваха за такъв.

Високият офицер с орлов нос започна без предисловия.

— Всички сте наясно с неустановеното положение в Европа. Дори сега мнозина желаят техният император — Уелингтън произнесе с презрение последната дума — да възвърне предишната си слава. Нашата задача, джентълмени, е да се погрижим това да не се случи. — Острият му поглед се местеше от едно лице към друго. — Сигурно си спомняте, че през нощта на петнайсети септември 1792 година френската съкровищница бе обрана. В продължение на няколко вечери бандата крадци сновяла напред-назад по покривите на къщите и когато кражбата най-после бе открита, „Гард-Мьобл Насионал“ на площад „Конкорд“ бе почти празна. От осемте хиляди диаманта не бе останал нито един. Досега са върнати едва хиляда и петстотин. Говори се, че скъпоценните камъни са отмъкнати по заповед на самия Наполеон. Част от тях той уредил да бъдат „открити“, за да може да ги използва законно за обществени нужди. Имаме основание да подозираме, че останалите диаманти се намират в личните ковчежета на Наполеон. На няколко пъти е виждано как те биват натоварвани в обкован с желязо сандък, който го придружаваше неотлъчно навсякъде — заедно с любимия му одеколон — изсумтя презрително генералът. — Въпреки нашите издирвания, този сандък така и не бе намерен, нито преди, нито след Ватерло. Това представлява сериозна заплаха, тъй като Наполеон има поддръжници дори тук, в Англия. Подозираме, че диамантите са пренесени на нашите брегове, за да бъдат използвани за получаване на политическа подкрепа за освобождаването на Наполеон от Света Елена. Дори лорд Холанд спомена, че не одобрява начина, по който се отнасят към Наполеон. На всичкото отгоре напоследък се разправят врели-некипели, че английският губернатор на острова направил опит да отрови корсиканеца. Това, разбира се, е пълен абсурд, но така или иначе общественото мнение вече е разколебано. Ако тази умна кампания продължи още известно време, поддръжниците на Наполеон може би ще успеят да изтъргуват свободата му. А кои са тези хора? Това е една тайна група, която нарича себе си „Аврора“ или „Зората“. Несъмнено те свързват освобождаването на своя генерал с изгряването на нова ера. Онези от нас, които се биха при Ватерло, знаят, че това няма да бъде зора, а суров кървавочервен залез. Тези хора обаче са умни и ловки и финансово подкрепени с диамантите може и да постигнат целта си.