Кристина Скай - Индия

Торнуд стисна ръце.

— Лонгборо?

— Така казват всички. На мен обаче тя не ми прилича на влюбена жена.

— Какво значение има любовта тук? Това е сродяване между два знатни рода — отвърна хладно младият мъж. — Да, това в крайна сметка е едно от нещата, които ние, англичаните, правим най-добре. — Повдигна рамене. — Желая всичко най-добро и на двама им. Той е един користен опортюнист, а тя се е поразглезила от всички онези мъже, които танцуват по свирката й. Сигурно ще си подхождат прекрасно — изръмжа графът.

Уелингтън понечи да каже нещо, но посетителят му посегна към шинела си.

— Трябва да тръгвам. Моята малка банда ще изгуби търпение.

— Дръжте ме в течение. Бъдете предпазлив, но не и бавен, Торнуд. Не ни остава много време. Две седмици.

— За две седмици са рухвали цели царства и са се печелели състояния — отвърна Девлин.

„И сърца са се разбивали безвъзвратно“ — помисли с горчивина той, докато се промъкваше през тесния коридор, който го изведе навън.

Когато на следващата сутрин Торн се появи на главния вход на дома на херцогиня Кранфорд, той не се изненада, че в погледа на невъзмутимия иконом не откри и намек на това, че го е разпознал.

— Желаете да се видите с нейно височество херцогинята ли? За кого да предам?

— Торнуд — отвърна лаконично младият мъж.

— Закъснявате, милорд — беше леденият отговор.

„Закъснявам ли? Нима целият свят знае дневното ми разписание“ — помисли раздразнено Дев.

— Ако минете отсам, ще отида да проверя дали херцогинята е тук за посетители. Прекалено късно е за нормални визити, разбира се.

Това му бе дяволски ясно и на него самия. След бурните снощни събития той така и не бе успял да заспи. После, още с пукването на зората, бе отскочил у Уелингтънови. В резултат на всичко това не беше в настроение да търпи киселата физиономия на Бийч. Карлайл обаче преглътна напиращия в гърлото му отговор и последва иконома към залетия от слънцето салон. Оглеждаше с възхищение екзотичните растения и прекрасните орхидеи, които бяха едно от главните хобита на херцогиня Кранфорд, когато чу стъпки зад гърба си.

— Херцогинята не е разположена. Не е у дома за посетители — заяви ледено Бийч.

— Но тя…

Не довърши мисълта си. Естествено нямаше никакъв смисъл да спори с прислугата. Прекалено добре беше възпитан, за да направи такова нещо.

Какви игрички играеше старата свадливка? Когато излезе обратно на улицата, Девлин си даде дума, че непременно ще открие замислите й.

— Това не ми харесва, Индия. Изобщо не ми харесва.

Херцогиня Кранфорд, с кокетно поставено върху главата дантелено боне, което подчертаваше крехките черти на лицето й, се взираше в отдалечаващия се силует на граф Торнуд.

— Казах му да бъде тук в осем часа и той дойде. — Замислено погледна отново към улицата, която вече беше пълна с народ през това необичайно топло септемврийско утро. — Ще му бъде обаче от полза да се научи да бъде малко по-смирен, особено след като все още не съм получила никакви отговори от теб, момиче. Снощи се отърва, защото заспиваше права от умора. — Впери в своята внучка проницателните си сини очи, които бяха паникьосвали не един английски държавник. — Този път няма да имаш такъв късмет.

Индия се усмихна топло на малкото динамо с вида на своята баба пред себе си.

— Просто исках да се прибера у дома, бабо. О, лорд Торнуд беше приемливо мил, а децата бяха наистина чудесни, но нищо не може да се сравни с това да си бъда вкъщи с теб.

Херцогинята присви очи.

— Случило ли се е нещо, за което трябва да знам, момиче? Ако е така, ще стисна този човек за шията и ще го домъкна тук, за да се погрижа да…

— Не, нищо, бабо — побърза да каже младата жена.

Тя също бе прекарала безсънна нощ, измъчвана от спомена за ласките на Девлин и от разтърсващите емоции, които очевидно я обземаха всеки път, когато беше край него. Не, най-добре за нея бе да няма повече вземане-даване с Девлин Карлайл. Трябваше само да уреди развода им. В крайна сметка той й бе дал да разбере съвсем ясно какви бяха чувствата му към нея.

Индия обаче все още не бе готова да сподели това не само с херцогинята, ами дори и с любимия си брат Иън. Първо имаше нужда от време, за да зарасне раната й.

И за да се научи как да забрави, ако такова нещо изобщо бе възможно.

— Изглеждаш ми прекалено хрисима, момиче. — Лейди Кранфорд се взираше разбиращо във внучка си, която бе започнала да бяга, преди да се е научила да ходи както трябва. Именно херцогинята бе вдигнала първата кукла на Индия, след като тя я бе хвърлила ядосано, задето не й отговаряше. По-късно пак херцогинята бе бърсала сълзите на момиченцето след първото му падане от високия дъб в имението на Девънамови в Норфолк. Тази внезапна кротост не беше характерна за внучката й. — Е, няма ли да чуя някакво обяснение?