Кристина Скай - Индия

— Наистина, бабо, този път не улучи. — Младата жена погледна лейди Кранфорд и махна безгрижно. — Каквото и да е имало помежду ни, то е останало в миналото. Не е било нищо повече от глупаво увлечение, сега вече си давам сметка. Лорд Торнуд не изпитва абсолютно никакъв интерес към мен. В известен смисъл се радвам, че той се завърна, защото така разбрах колко съм грешала. А сега единствената ми грижа е как да наваксам изгубеното време. — Присви замислено очи. Взря се във върховете на яркожълтите си атлазени пантофки. — Мисля да започна с посещение на сбирката на Обществото за летене с балон този следобед. Двама френски представители ще ни запознаят с начина, по който най-добре кошът може да се закрепи за въжетата.

Херцогинята промърмори нещо неразбираемо.

— А утре — продължи внучката й, — ще отида на вечерните празненства във Воксхол.

— И дума да не става — заяви твърдо лейди Кранфорд. — Там си дават среща всички главорези, нехранимайковци и крадци в Лондон. Това не е място за една уважавана дама и аз няма да ти позволя да отидеш там.

Този довод очевидно не смути ни най-малко младата жена.

— Така ли? Колко интересно, бабо. Струва ми се, че наистина ще се забавлявам много.

— Май не ме слушаш, Индия. След като майка ти и баща ти са отново на другия край на света на поредното си увеселително пътуване, за тебе отговарям аз. А аз възнамерявам да се погрижа на всяка цена за твоята безопасност. Това, момичето ми, означава, че няма да има никакво посещение във Воксхол.

Индия присви устни и постави ръце на снежнобялата бродерия на широкия колан, който отбелязваше високата талия на утринната й рокля.

— Не е нужно да бъдеш старомодна, бабо. Естествено ще взема Иън с мен. Не може да не се съгласиш, че той е повече от подходящ за мой придружител.

Херцогинята очевидно все още не беше напълно убедена, но предпочиташе да види внучка си в компанията на нейния брат. Знаеше прекрасно, че ако й забрани да отиде там, вироглавото момиче щеше да се измъкне и пак да направи своето при първа възможност.

Старицата въздъхна.

— Добре тогава. Можеш да отидеш с брат си, в това няма нищо необикновено.

— Ще го помоля още днес — скочи на крака Индия.

— Нищо подобно, моето момиче. Връщаш се в леглото си.

— Но, бабо…

— Достатъчно! Лекарят каза, че имаш нужда от още няколко дни почивка.

— В такъв случай той е кисел стар глупак. Аз съм съвсем добре!

— В леглото! Веднага!

— О, добре тогава. Но само, докато отида във Воксхол.

— Само ако тази рана зарасне както трябва. Колкото и да си силна и здрава, не трябва непрекъснато да я разкъсваш. — Херцогинята се намръщи. — Не мога да си представя на каква дейност си се отдала снощи, та да падне превръзката.

Младата жена погледна встрани, за да скрие избилата по бузите си червенина. Луна също се изправи и близна ръката й.

— Нищо особено важно, уверявам те. — Думите й прозвучаха приглушено, тъй като се бе навела да поглади козината на вълчицата. — Беше просто един… експеримент.

Баба й присви очи.

— И твоят експеримент доведе ли до очаквания резултат?

— Страхувам се, че доведе — отвърна тихо Индия. — Затова пък сега вече знам какво да очаквам. А така ще имам възможност за в бъдеще да внимавам и да не позволя това да се случи отново.

Срещата на отбраните членове на Обществото за летене с балон бе отложена с един ден заради пристъп от подагра на основателя му. На следващата сутрин Индия, отегчена и неспособна да си намери място, се връщаше от четвъртото си тайно посещение в библиотеката на херцогинята, когато чу ударите на големия меден чук по главната входна врата. Някакъв инстинкт я накара да се мушне в дневната, докато Бийч се запъти към входа.

Отвън чакаше Девлин Карлайл.

— С какво мога да ви помогна? — попита икономът.

— Граф Торнуд желае да се види с нейно височество, херцогиня Кранфорд — последва отсеченият отговор. — Надявам се, че се е оправила от своето… неразположение.

— Ако влезете, ще отида да проверя дали нейно височество приема.

Младата жена знаеше, че не трябва да го прави. Това бе престъпно, невъзпитано и крайно осъдително.

И въпреки това го направи.

Щом домоуправителят поведе новодошлия нагоре по стълбите, където щеше да го приеме баба й, тя се отправи към килера, който водеше към високата сводеста оранжерия. В единия ъгъл, зад саксията с великолепен розов храст, гипсът бе паднал. Ако доближеше ухото си до това място, можеше да чуе всяка дума между Торн и неговата домакиня, които се намираха в съседната стая.