Кристина Скай - Индия

Лейди Деламиър докосна тежките мъниста лапис, като се усмихваше замислено. Принцът й бе казал, че тя ще стане жена над жените и никой мъж няма да може да й устои. Запита се дали думите му бяха верни. И ако бяха верни дали желаеше да плени Девлин, или с тези приготовления просто искаше да му плати за мъката, която й бе причинил.

Нито един от тези въпроси не допринесе за спокойствието й.

Раздразнено пристегна корсажа на роклята, която имаше смущаващото свойство непрестанно да се смъква по-ниско, отколкото й харесваше. Прекрасно бе да си модерна, но тя бе привикнала към семплия провинциален живот и разходките в старите ризи на брат си. Фактът, че гърдите й бяха разголени до такава степен, я караше да се чувства неудобно.

— Наистина сте олицетворение на съвършенство, миледи — увери я модистката. — Ще подлудите от възхищение господата.

Индия обаче желаеше да подлуди само един от тях. Сега обаче нямаше да мисли за това.

Върна роклята на шивачката, за да направи последните промени. В този момент на вратата се почука. Сега, след като вторникът бе минал, Бийч говореше отново. Младата жена се усмихна на невъзмутимия слуга, който работеше в тази къща от години и надзираваше живота на поколения Деламиър с желязна ръка.

— Страхувам се, че лорд Торнуд смята всички ни за побъркани — рече тя. — Странно, никога не бях мислила за нас, че сме ексцентрични.

Икономът погледна неодобрително.

— Страхувам се, че графът едва ли е в състояние да прави преценки за членовете на вашето семейство, миледи.

Индия залепи пъргаво целувка върху слабата буза на домоуправителя. Той се изчерви леко и после се изкашля.

— Извинявам се, че ви притеснявам, миледи, но три деца долу искат да говорят с вас. Както разбрах били повереници на Торнуд.

Младата жена се засмя от сърце.

— Тук, и тримата? Какви калпазани. Но са постъпили чудесно. Разбира се, че ще ги приема. Бийч, би ли бил така добър да помолиш мисис Харисън да донесе от ореховата си торта? Ще свърши прекрасна работа, тъй като те изглежда са гладни непрекъснато.

Икономът кимна. Днес това нямаше да бъде проблем, тъй като готвачката също бе възобновила нормалния си ритъм на работа. Тогава старият слуга се изкашля.

— Да, Бийч? — попита младата жена.

— Страхувам се, че има един проблем, миледи. Сигурно си спомняте, че днес е сряда.

— Гръм и мълнии! — възкликна спокойно Индия със съзнанието, че езикът й нямаше да изненада домоуправителя. — Това значи, че в кухнята няма да се пали огън в памет на кончината на сестрата на готвачката.

— Точно така.

Очите на лейди Деламиър проблеснаха; така ставаше всеки път, когато се налагаше да прибегне до съобразителността си.

— Тогава ще трябва да запалим старата готварска печка в оранжерията и аз лично ще направя чай.

Старият слуга очевидно бе скандализиран.

— Но, миледи, това не е прието.

— Глупости, Бийч, никога не съм си падала по церемониите. Моля те, погрижи се да я пренесат в далечното крило.

— Добре. Но аз ще остана до вас, за да бъда сигурен, че няма да подпалите цялата къща.

— Ужасен тиранин си, знаеш ли това, Бийч?

В отговор домоуправителят само подсмъркна.

— Впрочем, забеляза ли, че два от прозорците в оранжерията са отворени? Някой работил ли е в килера тази сутрин?

— Аз поне не знам. Ще попитам лакеите, миледи. Ще разбера скоро, ако някой от тях не си върши както трябва задълженията.

— Сигурна съм, че никой не е направил умишлено това — побърза да каже Индия. В тези времена човек трудно си намираше работа. Последното й желание бе някой от прислугата да бъде уволнен; точно това щеше да направи Бийч, ако откриеше пропуски в работата на домашните прислужници. — Може би баба е искала да подиша чист въздух и е забравила да затвори прозорците. Ще я попитам. Ти не се грижи за това, Бийч.

След като верният иконом излезе, младата жена забеляза нещо да се белее под единия край на шкафа. Наведе се и видя къс хартия, затиснато под единия му крак.

Цялото й тяло настръхна, когато прочете написаното:

СТОЙ ДАЛЕЧИ ОТ ВОКСХОЛ

ИЛ’ ШЪ СЪЖАЛЯВАШ

Предател в собствения й дом? Или някой се бе промъкнал през отворените прозорци на оранжерията?

Лейди Деламиър пъхна бележката в чекмеджето и се намръщи.

Едно поне бе сигурно — щеше да отиде във Воксхол. И щеше да се забавлява прекрасно!

Три нетърпеливи личица я очакваха в жълтия салон. Андрю оглеждаше едно прекрасно копие на испански галеон. В това време Мариан се взираше в съвършения корал, донесен от бащата на Индия. Алексис бе седнала в големия фотьойл до прозореца и махаше щастливо крака, докато разглеждаше красивите гравюри по стените. Както обикновено, в едната ръка стискаше старата си кукла.