Кристина Скай - Индия

Точно това и стори.

— Няма смисъл да ме гледаш така унило, момче. Тъй като не получих истински отговори от моята внучка, възнамерявам да ги получа от теб. — Лейди Кранфорд погледна смръщено към саксията с папрати и отряза десетина клонки. — Давай, слушам те.

Торн се облегна на стъклената стена и изгледа спокойно възрастната жена.

— Отговори ли? За какви отговори става дума?

— Млади нахалници такива! Като че ли не знаеш прекрасно. Отговори за това, какво стана помежду ви през последните три дни, разбира се! И вероятно и преди това, макар да нямам представа кога, тъй като Индия пристигна съвсем наскоро в Лондон.

Девлин взе някаква невидима прашинка от прекрасно ушитата си куртка в кралско син цвят.

— Струва ми се, че е най-добре да попитате за това внучката си.

— Питах я вече, дявол да го вземе, но тя не ми каза нищо. Точно затова сега питам теб.

Младият мъж повдигна рамене.

— Между нас няма нищо. След Ватерло аз изгубих паметта си. Дали някога ще си спомня, е въпрос, на който изглежда не е способно да отговори нито едно от медицинските величия.

Херцогинята вдигна поглед от кошницата с тор до сандъчето с цъфнали ягоди.

— Това трябва да е дяволски неприятно.

Торн се усмихна неохотно на соления език на своята домакиня.

— Точно така мисля и аз, ваше височество.

— Но все още не си отговорил на въпроса ми. Какво стана помежду ви, докато Индия беше на „Белгрейв Скуеър“? Това момиче вече не може да си намери място, като шило в торба е. И не ми разправяй, че е заради раната, защото я познавам добре. Тя е възмутително здрава. Винаги е била здрава.

— Може би — започна предпазливо Девлин, — това има някаква връзка с нещо, което ми каза вашата внучка. Изглежда двамата сме станали доста… близки в Брюксел.

— Близки ли? Какво означава това? Бил ли си влюбен в нея?

— По всичко изглежда. За нещастие аз самият не си спомням, така че не мога нито да го потвърдя, нито да го отрека. Няма какво повече да добавя, ваше височество. На всички останали въпроси трябва да отговори вашата внучка. — Едно мускулче на челюстите му трепна. — Разбира се, каквато и връзка да сме имали преди, сега трябва да й се сложи край.

— Нима? — Лейди Кранфорд остави градинарската си лопатка и погледна госта си. — И защо трябва да се направи това?

— Струва ми се, че е очевидно. Аз не съм вече същия човек, когото е познавала. Мисля, че всяка по-нататъшна асоциация само ще й причинява мъка.

— И вероятно, защото точно сега си ангажиран с друга работа, нали?

Младият мъж вдигна рязко глава.

— Какво?

— Скъпо момче, на главата си имам две абсолютно здрави очи. Баща ти, макар да беше негодник, често изпълняваше дипломатически мисии за короната и аз имам своите причини да подозирам, че ти си въвлечен в същата работа.

— Кой ви каза…

— Първо, вчера те видях да разговаряш доста задълбочено със секретаря на Уелингтън пред Кралската академия. Освен това, същият този изключително официален секретар на херцога тази седмица вече три пъти се е отбивал в дома ти.

— Накарала сте да следят къщата ми?

— Разбира се. — Възрастната жена не се смути ни най-малко. — В крайна сметка Индия е единствената ми внучка. А сега вече ще ми кажеш ли какво точно става?

Торн настръхна.

— Въпросите ви са нежелателни, ваше височество. Бих могъл да ги нарека дори опасни.

Очите на лейди Кранфорд светнаха.

— Наистина ли? Това заплаха ли е, арогантни ми младежо?

— Не съвсем. — Девлин прокара предпазливо пръст по листенцата на едно ягодово цветче. — По-скоро съвет да бъдете по-внимателна.

— Глупости — възпротиви се херцогинята. — Живяла съм вече прекалено много години, за да започна тепърва да ставам предпазлива. Освен това няма да допусна нещо да тревожи семейството ми. Разбра ли ме?

— Разбирам прекрасно, ваше височество. Но може ли да ви дам в допълнение един съвет? Има неща, които вие не можете да разберете — задължения и отговорност, които нямам право да обсъждам. Няма да добавям нищо повече. Но вярвам, че ще прозрете дълбокия смисъл в моите думи и ще се погрижите останалите членове на вашия дом да се държат в съответствие с тях.

Лицето на възрастната жена бавно се разтегна в усмивка.

— Дълг и отговорност, а? Съвсем не съм очаквала да чуя такива слова от един Карлайл. Баща ти естествено беше пълен глупак до навършване на четирийсетгодишна възраст. Едва тогава най-после започна да проявява известен здрав разум. За нещастие се ожени за особа, очевидно твърдо решена да пропилее цялото му състояние още през първата година от брачния им живот.