Кристина Скай - Индия

Раменете на Торн се стегнаха, а после устните му неохотно се разтегнаха в усмивка.

— Тя почти успя да го направи — рече криво той. — Сред другите й проекти беше и строежът на менажерия. Поръча да докарат двеста пауна и пет тона мрамор от Италия, за да построи дворец в гръцки стил с изглед към реката. — Поклати глава. — Въпреки това единственото, което си спомням, са конюшни без коне и салони без картини.

„И дом без смях“ — довърши наум той.

Проницателните стари очи не го изпускаха.

— А ти по-различен ли ще бъдеш?

— Можете да бъдете сигурна в това — отвърна мрачно младият мъж.

След миг херцогинята кимна.

— Много добре. В такъв случай бих ти дала един съвет. Внучката ми ще ходи да гледа фойерверките във Воксхол в компанията на брат си. Ще бъде с костюм на овчарка, с маска от син атлаз. Това е дяволско място. Ако се озове в опасност, тя сигурно ще се зарадва от още една приятелска ръка, която да й бъде в помощ.

Торнуд повдигна вежди.

— Да не би да влизате в ролята на сватовница, ваше височество?

Лицето на лейди Кранфорд бе непроницаемо.

— Оставям на теб да решиш, скъпо момче.

След като баба й и Торнуд излязоха от голямата сводеста оранжерия, Индия изпълзя от скривалището си. В този момент по лицето й повя хладен ветрец. Тъй като прозорците и вратите на помещението винаги се затваряха грижливо, за да не пострадат любимите орхидеи на херцогинята, студеният полъх изненада младата жена.

Намръщена, тя тръгна по един дълъг стъклен коридор, който водеше към задната част на къщата; там най-после откри източника на течението. Два от задните прозорци, обикновено внимателно заключвани, бяха зейнали. Щом се приближи до тях, надникна навън, към комините. В този момент й се стори, че нещо помръдна надолу по покрива, в сянката на един комин.

Индия замръзна и заоглежда по-внимателно повърхността на покривите; движението обаче не се повтори. Най-сетне успя да убеди себе си, че всичко е било плод единствено на въображението й. Но когато се обърна, за да се върне, забеляза върху пода безупречен отпечатък от обувка с пясък по краищата. Същият пясък се бе посипал и на други места, в това число и върху парапета на прозореца.

Мускулите на ръцете й се стегнаха. Значи не беше достатъчно, че Торнуд бе измъкнал плановете й от херцогинята! Нима беше изпратил също така и човек да я шпионира в дома на баба й?

Крехкото стъбълце на виолетката в дланта й се счупи под неволния натиск на напрегнатите й пръсти. Нямаше да позволи да бъде следена от Девлин Карлайл. Нямаше да позволи да се бърка в живота й. Не и след като й бе дал да разбере пределно ясно какви бяха чувствата му към нея.

Погледът й потъмня, придоби дяволито изражение. Торн очакваше да я види във Воксхол, облечена като овчарка, нали така? Е, тя пък щеше да се погрижи да му осигури една-две изненадки.

Трескавата дейност през следващите няколко часа накара Индия да забрави за отпечатъка и за отворения прозорец. Костюмът й за празненството все още не беше завършен и шивачката бързаше да пришие златен ширит към ниското деколте и прозрачните издути ръкави. Прекрасната рокля бе от най-фина коприна и щеше да предизвика истински скандал, ако се облечеше без нищо друго.

Тази тънка материя била последният вик на модата, уверяваше я модистката, а никой не можеше да измисли по-стилна дреха с по-голям вкус от властната Мадам Гре.

Докато се оглеждаше пред голямото огледало, Индия внезапно помисли какво би казал Дев, ако я видеше в тази рокля с вдигната коса, която се спуска като водопад от къдрици, и лице, предизвикателно прикрито с червена атлазена маска. Той, разбира се, очакваше тя да бъде със синя маска и да бъде облечена като овчарка.

За този костюм вече не можеше да става и дума. Индия нямаше намерение да улесни намесата на Торн. Не, тя щеше да бъде Нефертити, властната царица на Египет. Усмихна се, загледана в прозрачната рокля в бяло и златно, която обгръщаше безупречно стройното й тяло. Екзотичният вид се подсилваше от едното голо рамо.

Шивачката се отпусна върху стола с въздишка.

— Мадмоазел е прекрасна. Тази вечер в краката ви ще паднат много мъже. Наистина това колие е бляскава идея.

Младата жена прокара пръст по пищния чоукър с мъниста лапис и златни амулети с египетски йероглифи на тях. Колието й бе подарено от един жесток бедуински принц, който се бе надявал да я направи седемнайсетата си съпруга. Това предложение не се стори особено забавно на баща й, херцога, тъй като по това време Индия бе едва на дванайсет години. В интерес на дипломацията обаче бяха разменени подаръци и коне. Това бе сложило за известно време край на разприте и през същата нощ бяха напуснали лагера на бедуините като големи приятели.