Джон Скалзи - Войната на старците

— „Спароухок“ пристигна по-късно, след първата вълна — обясни Хари. — Освен това е скочил доста далече от планетата. Каквото и да използваха рреите за проследяване на кораби, не се получи със „Спароухок“. Макар че по-късно, когато излезли на орбита, ги засекли. За малко да им видят сметката и на тях.

— Колко са оцелелите?

— От „Модесто“ си само ти — рече Джеси.

— Видях и други совалки да се измъкват.

— Били са свалени всичките — рече Джеси. — Рреите стреляха по всичко, по-голямо от кутия за хляб. Нашата совалка оцеля само защото двигателят беше ударен. Вероятно са сметнали, че не си заслужава да хабят ракета.

— Общо колко са оцелелите? Не може да съм само аз и вашата совалка.

Джеси и Хари не отговориха.

— Невъзможно, мамка му! — ядосах се аз.

— Това беше засада, Джон — заговори Хари. — Всеки кораб бе посрещан с огън веднага след появяването си в системата. Не знаем как са го постигнали, но е факт, също както и изтребването на излетелите совалки. На „Спароухок“ си даваха ясна сметка какво рискуват, докато те издирваха, но смятаха, че си заслужава. — Ти си единственият оцелял. Само вашата совалка е успяла да се добере до повърхността. Намерили я благодарение на радиомаяка. Пилотът ви го включил малко преди катастрофата.

Спомних си за Фиона. И Алън.

— Какъв е общият брой на жертвите?

— Шейсет и два крайцера с по един батальон на борда и екипажите — отвърна Джеси. — Деветдесет и пет хиляди души. Приблизително.

— Ужас!

— Духнаха ни под опашката, няма какво да се лъжем. — Хари поклати глава. — Затова стърчим тук. Няма къде да идем.

— Като изключим, че непрестанно ни викат на разпити — оплака се Джеси. — Като че ли може да знаем нещо. Бяхме на борда на совалката, когато удариха кораба.

— Нямат търпение да се възстановиш, за да започнат и теб, Джон — предупреди ме Хари. — Очаквай гости всеки момент.

— Що за стока са?

— Хора без капчица чувство за хумор.

— Извинявайте, че не сме в настроение за шеги, капрал Пери — рече ми подполковник Нюман. — Когато изгубиш шейсет кораба и близо сто хиляди войници, щеш не щеш, ставаш сериозен.

Нюман се бе появил с въпроса как се чувствам, а аз отвърнах „натрошен“. Мислех, че това може да го умилостиви, но се оказа, че греша.

— Съжалявам — рекох. — Всъщност това не беше шега. Може би знаете, че изгубих доста голяма част от тялото си на Корал.

— Как всъщност се озовахте на Корал? — попита ме майор Джавна, вторият представител на комисията по разследването.

— Струва ми се, че бях на борда на совалка. Макар че тази част ми се губи.

Джавна погледна Нюман, сякаш му казваше: „Пак шегички“.

— Капрал, в доклада си съобщавате, че сте наредили на пилота на вашата совалка да взриви вратите на хангара.

— Това е вярно — потвърдих. Бях написал доклад вечерта след като ме посетиха Джеси и Хари.

— С чие разрешение дадохте тази заповед?

— С ничие. „Модесто“ бе подложен на ракетен обстрел. Сметнах, че няма нищо лошо в това да проявя лична инициатива.

— Имате ли представа за броя на совалките, изстреляни в околностите на Корал по време на операцията?

— Не. Но сигурно не са били много.

— По-малко от сто, включително седемте от „Модесто“ — рече Нюман.

— А знаете ли колко от тях са достигнали повърхността на планетата? — попита Джавна.

— Доколкото ми е известно, само моята.

— Точно така — каза Джавна.

— Е, и какво?

— Какво ли? — Нюман ме изгледа. — Изглежда, сте извадили страхотен късмет, когато сте наредили да взривят вратите на хангара в последния възможен момент, за да се доберете до планетата.

Втренчих поглед в него.

— Подозирате ли ме в нещо, сър?

— Не може да отречете, че е налице странна последователност от съвпадения — подхвърли Джавна.

— Мога, и още как — ядосах се. — Дадох заповедта след като „Модесто“ бе ударен. Моят пилот се оказа достатъчно подготвен и съобразителен да ни свали на планетата въпреки непрестанния огън. Доколкото ми е известно, при катастрофата тялото ми се е разпиляло на площ колкото Роуд Айланд. Ако съм извадил късмет, той е, че ме откриха, преди да пукна. Всичко останало е опит и умение, на пилота и мои. Прощавайте, ако съм бил толкова добре подготвен, сър.

Джавна и Нюман се спогледаха отново.

— Ние само събираме информация — рече успокояващо Нюман.

— Да бе! — кипнах съвсем. — Ако наистина смятах да предам Колониалните сили и да си спася кожата, едва ли щях да го направя по толкова самоубийствен начин.