Джон Скалзи - Войната на старците

— Жена ти в армията ли е?

„Мъртва е от години“.

— Ох — рече доктор Фиорина. — Какво пък, като се има предвид състоянието ти, халюцинациите съвсем не са нетипични. Светлина в тунела, мъртви близки и прочее. Чуй ме, капрал, тялото ти се нуждае от сериозен ремонт и ще е по-лесно, ако през това време спиш. И без това няма какво друго да правиш, освен да плуваш във ваната. Така че смятам да те приспя за известно време. Когато се събудиш, ще си на крака и челюстта ти ще е възстановена достатъчно, за да можеш да разговаряш нормално. Съгласен?

„Какво се случи с моето отделение? Помня, че имаше катастрофа…“

— Хайде заспивай — подкани ме доктор Фиорина. — Ще поговорим, когато излезеш от ваната.

Мислех да отговоря ядосано, но изведнъж ме заля вълна на непреодолима умора. Потънах в дълбок сън още преди да разбера какво ме е сполетяло.

— Ей, вижте кой се е върнал — провикна се някой. — Човекът, дето е твърде тъп, за да умре.

Този път не плувах във физиологичен разтвор. Извъртях очи в посоката, от която идваше гласът.

— Хари — рекох, доколкото бе възможно с имобилизирана челюст.

— Същият — отвърна той и леко се поклони.

— Прощавай, че не мога да стана. Малко съм бинтован.

— Бил „малко“ бинтован! — възкликна Хари. — Джон, от теб липсваше повече, отколкото бе останало. Видях те с очите си, когато те докараха от Корал. А когато съобщиха, че си още жив, щях да пукна от изненада.

— Много смешно — казах.

— Извинявай — рече Хари. — Не исках да ти се подигравам. Но беше невъзможно да те позная. Торба с чаркове. Не ме разбирай погрешно, но се молех да умреш. Не можех да си представя, че ще те закърпят.

— Радвам се, че съм те разочаровал.

— И аз — подметна той.

В стаята влезе още някой.

— Джеси — прошепнах.

Джеси се приближи до леглото и ме погали по бузата.

— Добре дошъл в страната на живите, Джон — рече тя и отстъпи. — Ето, че пак сме заедно. Тримата мускетари.

— По-скоро двама и половина.

— Не бъди такъв песимист — укори ме Джеси. — Доктор Фиорина обеща да се възстановиш напълно. Челюстта ти ще е пораснала до утре, а кракът само след няколко дни. За нула време ще започнеш да куцукаш наоколо.

Пресегнах се и опипах десния си крак. Беше си на мястото, или поне така изглеждаше. Дръпнах завивките и се надигнах. На нивото на коляното имаше пресен шев. Надолу продължаваше протеза.

Знаех какво става. Беше се случило и с един от войниците в моето отделение. Лекарите поставят богат на градивни вещества изкуствен крайник в мястото на ампутацията и после инжектират в преходната зона наноботи. Като използват ДНК като схема, наноботите превръщат градивните вещества и суровите материали на фалшивия крайник в плът и кости, свързват мускулите, нервите и кръвоносните съдове. Пръстенът от наноботи се придвижва бавно надолу по фалшивия крайник, докато не го покрие напълно с тъкани, а когато привършат работа, наноботите се прехвърлят в червата, откъдето ги изхвърляте.

Отлично решение — никакви операции, не чакате да израстат клонирани части, не търпите прикачени към тялото ви механични конструкции. При това са необходими само няколко седмици, в зависимост от размера на ампутацията, за да си възвърнете крайника. В момента точно по този начин се възстановяваха челюстта ми, пръстите на крака и петата.

— От колко време съм тук? — попитах.

— В тази стая си само от един ден — обясни Джеси. — Преди това прекара цяла седмица във ваната.

— Изгубихме четири дни, докато се доберем дотук. През това време са те държали в стаза — знаеше ли за това? — попита Хари. Аз кимнах. — Прекарал си няколко дена на Корал. Така че от началото трябва да са изминали две седмици.

Погледнах ги.

— Радвам се че сте тук. Не ме разбирайте погрешно, но защо дойдохте? Защо не сте на „Хамптън Роудс“?

— Джон, „Хамптън Роудс“ беше унищожен — отвърна Джеси. — Удариха ни точно когато излизахме от скок. Бяхме на борда на совалката, която получи повреда в двигателите. Изкарахме ден и половина в космоса, преди да ни открие „Спароухок“. За малко да се задушим там.

Спомних си ррейския кръстосвач, който бе издебнал един наш кораб при излизане от мигнопреход. Зачудих се дали не е бил тъкмо „Хамптън Роудс“.

— Какво стана с „Модесто“? Знаете ли?

Джеси и Хари се спогледаха.

— „Модесто“ също пострада — рече накрая Хари. — Джон, те разрушиха всички кораби. Беше истинска кланица.

— Не е възможно да са разрушили всички. Нали казахте, че са ви прибрали на борда на „Спароухок“? Те намериха и мен.