Мики Спилейн - Аз съм съдът!

— По дяволите — изрече тя. — Забравих че днес е почивният ден на прислужницата ми.

Влязохме вътре и звънецът отново иззвъня.

— Приготви нещо за пиене, Майк, докато взема душ.

Шарлот сложи бутилка с бърбън на масата и отиде в кухнята да вземе лед и джинджър-ейл.

— Окей. Имаш ли нещо напротив, ако използувам телефона ти първо?

— И ме питаш! — извика ми тя от кухнята.

Избрах номера на Пат и трябваше да почакам докато телефонистката провери половин дузина места където можеше да бъде, като накрая успя да го открие.

— Пат?

— Да, Майк, слушам те.

— Слушай добре. Калецки не е духнал, още е в града.

— Как разбра?

— Опита се да ме очисти преди малко.

Пат слушаше напрегнато докато му разказвах подробностите. След като свърших, ме запита:

— Успя ли да видиш номера на колата?

— Не успях. Беше последният модел кадилак, някъде от 41 година. Тъмносиня с много хром по нея. Подмина ме на път за града.

— Окей, Майк, ще предам описанието на патрулните коли. Взе ли с теб куршума?

— Разбира се, по дяволите. И той е 45 калибър. Дай го на момчетата от балистичната да го изследват. Макар че този не е дум-дум. Просто хубав старомоден куршум. Какво ще кажеш да се отбия при теб следобед?

— Ще те чакам — отговори Пат. — До края на деня съм тук освен ако не се случи нещо.

— И още нещо, Майк — добави той.

— Да?

— Проверихме куршумите убили Хайнс и жената Викърс.

— Същият пистолет? Оня, с който…

— Точно така, Майк. Убиецът е същият.

— Проклятие — казах аз.

Затворих телефона и извадих куршума от джоба си. Можеше да е от тях, а можеше и да не е. Мислех си за пистолета който бях видял под леглото на Калецки. Твърдеше, че имал разрешително за него. Искаше ми се да го бях взел за да го предам на момчетата специалисти по балистика вместо да се осланям на несигурното си обоняние че не е било стреляно с него скоро.

Завих сплесканото парче метал в парче хартия и го пъхнах в джоба, после обърнах две чаши уиски. Извиках на Шарлот да дойде да си изпие пиенето, но тя ми изрева в отговор да й го занеса.

Може би трябваше да изчакам секунда или пък да почукам първо. Не направих нито едното, нито другото. Шарлот се беше изправила до леглото напълно гола. Само като зърнах прекрасното й тяло кръвта ми закипя в жилите а напитката се разплиска в чашата. Беше още по-красива дори и от мечтите ми. Беше изваяна. Разтревожи се дори повече от мен. Грабна халата от леглото и се прикри с него, но не и преди да зърна как цялото й тяло поруменя.

Не можеше да си поеме дъх, също като мен.

— Майк — изтръгна се от гърлото й.

Гласът й трепереше леко като проговори, а очите й не се откъсваха от моите. Обърнах се с гръб към нея докато си облече халата, и после се завъртях с лице към нея и подадох напитката.

И двамата ги гаврътнахме на един дъх. Не успях обаче да добавя нищо към пожара който бушуваше в гърдите ми. Идеше ми да я сграбча и да я смачкам в прегръдките си. Пуснахме едновременно чашите върху тоалетната масичка. Бяхме дяволски близо един до друг. Беше един от ония безумни моменти в живота.

Тя буквално влетя в обятията ми, като зарови глава в рамото ми. Отметнах главата й назад и я целунах по очите. Устните й се разтвориха и аз грубо се впих в тях. Знаех че й причинявам болка, но тя не се отдръпна. Отвърна на целувката ми с нейните устни, ръце, и цялото тяло. И тя изгаряше в пламъците на същия пожар, като се опитваше отчаяно да се прилепи към мен преодолявайки пространството между нас.

Обгърнах я през плещите и ръцете ми се заровиха в косата й. Никога преди не се бях чувствувал така, но и никога по-рано не бях изпитвал любов. Тя отдели устните си от моите и увисна в прегръдките ми с подкосени крака, като дишаше на пресекулки с притворени очи.

— Майк, — прошепна тя, — желая те.

— Не — казах аз.

— Да. Искам те.

— Не.

— Но, Майк, защо? Защо?

— Не, миличко, твърде хубаво е, за да го разваляме. Не сега. Ще дойде и нашето време, но когато трябва.

Обгърнах я и с другата ръка и буквално я извлякох от стаята. Ако останех още само минута и щях да загубя разсъдъка си. Отново я целунах, така както лежеше в обятията ми, после я пуснах до вратата на банята и зарових ръце в косите й.

— Иди си вземи душа — прошепнах в ухото й.

Тя ми се усмихна през премрежените си очи и влезе вътре, после притвори леко след себе си вратата. Взех чашите и за миг огледах с копнеж леглото. Сигурно бях абсолютен идиот, не зная. Отидох във всекидневната.