Мики Спилейн - Аз съм съдът!

- О, едва ли Бобо.

Не мисля че можех да различа царица на кошер от кралска кобра, но по принцип цариците от всякакъв род обикновено струваха скъпо.

— Какво каза мистър Калецки като отказа да пласираш повече стоката му?

Бобо не се сви в черупката си както се бях опасявал.

— Брей, ами той дори не ми се разсърди. Даде ми десетарка задето съм бил с него толкова дълго време и ми каза че мога да се върна винаги когато поискам.

Не беше за чудене. По-честен човек от Бобо едва ли се беше раждал. Обикновено пласьорите винаги продаваха с надценка, така че да има солидно и за тях. Но Бобо беше прекалено простодушен за такива номера.

— Това наистина е било много мило от страна на мистър Калецки — ухилих се аз — но ти си много по-добре като си въртиш свой собствен бизнес.

— Да. Един ден ще отглеждам пчели. Много хубави пари се вадят от тях. Даже може и да си направя пчелин.

И Бобо се усмихна щастливо при мисълта за това. Но след миг усмивката му премина в озадачено навъсване. Очите му се приковаха в нещо зад мен. Бях с гръб към вратата но като видях лицето му, разбрах че вече не сме сами в стаята.

Нечий нож се плъзна под брадичката ми без да бърза. Не го държаха много стегнато, но тънките пръсти свити около него, бяха готови да го стиснат при първото ми движение. Острието му беше прясно наточено с брус. Палецът лежеше в основата на четириинчовото острие в професионален захват. Очевидно собственикът му си отбираше от занаята.

Очите на Бобо се бяха ококорили от ужас. Устата му мърдаше беззвучно. Бедният момък се покри с пот, който потече на ручеи по хлътналите му бузи. Кафява ръка заобиколи другото ми рамо и ловко посегна към вътрешния ми джоб за пистолета. Приклекнах мигновено и ритнах назад. Масата излетя под шута ми. Едновременно с това сграбчих ръката с ножа и я дръпнах с всичка сила надолу и жълтокожият се приземи на гърба ми. Точно миг преди отправеният ми към лицето крак да се стовари в лицето ми отместих глава. Чернилката пропусна с няколко инча. Аз обаче не пропуснах. Пуснах ръката с ножа и сграбчих крака. В следващия момент се биех на живот и смърт с две потни чернилки.

Но не за дълго. Ножът замахна отново и този път сграбчих ръката за китката като я усуках здраво. Сухожилията се опънаха до скъсване и костите изпращяха с гаден трясък. Върлинестият жълтокож нададе писък и ножът се изтръгна от пръстите му. В следващия миг вече бях стъпал на крака. Черната буца се беше засилил като овен към мен с наведена глава. Нямаше смисъл да си разбивам кокалчетата на пръстите в черепа, затова замахнах с крак и токът на обувката ми се стовари точно по средата на муцуната му. Това го отклони от пътя му и той се блъсна в стената като се свлече бавно по нея. Долните му зъби стърчаха през устните му. Два от резците му лежаха до носа му, облени в кръв.

Жълтокожият беше хванал счупената си китка с другата ръка и се мъчеше да се изправи. Аз услужливо му помогнах. Сграбчих го за яката с една ръка и го изправих. С другата го изблъсках с всичка сила по носа. Костта му се пръсна и шурна кръв. В Харлем нямаше да има повече разбити сърца. Дните му на сваляч бяха вече минало. Нададе кратък стон и политна като сноп към пода. Оставих го да падне.

От чисто любопитство го пребърках. Нямаше кой знае какво. Евтин портфейл със снимки на много момичета, едно от тях бяло, единайсет долара и шепа цигари с марихуана. Антрацитената буца покри с ръце разнебитената си мутра като минах покрай него, като въртеше очите си подобно на крава. В джоба му намерих ножче за бръснене пъхнато в разцепена клечка кибрит. Хитър номер. Държат ножчето си в шепата и само острието се подава между пръстите им, и после ви шибват по лицето с него. Могат да нарежат с нея лицето ви на парченца.

Негрото се опита да се дръпне, и аз го халосах отново. Допълнителният удар с юмрука ми в разбитата му вече челюст беше нещо което не можеше вече да понесе и той припадна, също като другия. Бобо продължаваше да си седи на стола, но вече се усмихваше със старата си усмивка.

— Брей, Майк, ти си страшен! Добре ги нареди. И на мен ми се иска да съм като теб.

Измъкнах петарка от джоба си и я пъхнах в джоба на ризата му.

— Ето ти да си купиш цар за царицата, приятел. — казах му аз. — Хайде, довиждане.

Сграбчих за яките двата педала и ги затътрах по пода към вратата. Големият Сам ме видя като ги изритах в бара през вратата, а с него и още една дузина посетители. Ония пък до вратата имаха вид на хора които бяха очаквали нещо повече.