Мики Спилейн - Аз съм съдът!

— Заповядай, Джордж. — казах аз.

Видът му беше повече уплашен отколкото удивен. Изглежда наистина беше повярвал че съм се опитал да го убия. Хал стоеше зад него готов да хукне в мига в който посегна към шефа му. Джордж се овладя първи.

— Да влезеш с взлом в апартамента ми! Този път вече…

— О, млъквай и влизай. Вече почва да ме боли глава от развалената ви плоча. А ако не искаш, да затварям, защото става течение.

Двамата пристъпиха вътре и се вмъкнаха в спалнята. След малко излезе червен като рак. Не му дадох шанс да ме обвини повторно.

— Какъв е тоя оръжеен склад? — запитах го аз.

— За юнаци като теб — изръмжа той — дето се опитват да ме пречукат през прозореца. А и освен това си имам разрешително за носене на оръжие.

— Хубаво. Само гледай срещу кого искаш да го използуваш.

— Не се тревожи, първо ще те предупредя. А сега, ако нямаш нищо напротив, ще ми кажеш ли какво правиш тук?

— Разбира се, синко. Искам да ми разкажеш всички подробности по случая. След като съм обвинен в опит за убийство, бих искал да знам какво толкова съм направил.

Джордж скъса опаковката на пурата си и я пъхна в устата си. Не бързаше да я запали.

— Нали имаш връзки в полицията, — каза накрая той — защо не ги запиташ?

— Защото не обичам информация от втора ръка. И защото ако имаш макар и малко ум в главата, ще ми разкажеш. Пистолетът, с който е стреляно по теб, е този на убиеца, а той ми е дяволски нужен. И ти знаеш това. Но това не е всичко. Убиецът този път е пропуснал, но можеш да си заложиш ботушите, че той няма така лесно да се откаже.

Калецки извади пурата от устата си. Около очите му се бяха образували тънки бръчици от страх. Беше здравата уплашен. Опитваше да го скрие, но без особен успех. Ъгълчето на устата му заби в нервен тик.

— Не виждам нищо което да ти е от полза. Седях си в голямото кресло до прозореца. Изведнъж прозорецът се пръсна и куршумът се заби в гърба на креслото ми. Хвърлих се на пода и изпълзях до стената за да не бъда в обсега на този който стреляше.

— Защо? — запитах бавно аз.

— Как защо? За да се спася, разбира се, за какво друго. Да не мислиш че трябваше да стоя там докато успее да ми пръсне черепа? — Калецки ме изгледа с поглед изпълнен с презрение, но аз се направих че не го забелязвам.

— Изглежда не разбра какво те питам, Джордж. — казах му аз. — Имах предвид защо въобще са стреляли по теб.

Ситни капчици пот изпъкнаха по челото му. Избърса нервно веждите си.

— Че откъде да знам? Открай време имам врагове.

— Но този е много специален, Джордж. Той уби Джак и сега гледа да види и твоята сметка. Следващият път може и да не си толкова голям късметлия. Хайде сега, кажи ми защо си на мушката му?

Той замалко не подскочи.

— Н-не знам, честна дума, не знам. — Тонът му беше едва ли не умоляващ. — Опитах се да размисля, но нищо не ми дойде на ума. Затова се и преместих в града. Там всеки можеше да се добере до мен. Тук поне е пълно с хора наоколо.

Приведох се към него.

— Мозъкът ти изглежда не е наред, Джордж. Двамата с Джак сте имали нещо общо. Какво е било то? Какво е това, което е знаел и Джак? Ти си имал нещо важно за личност която е интересувала Джак извънредно много. Като ми отговориш на тоя въпрос ще заловя убиеца на Джак, който се опитва да премахне и теб. А сега да поблъскам ли главата ти в пода да ти освежа паметта или ще се сетиш без помощ?

Той се изправи рязко и закрачи по стаята. Мисълта че е в списъка на някой убиец го изкарваше из релсите. Просто не беше вече на ония години. Това вече го съкруши окончателно.

— Нищо не знам. Даже и да има нещо, сигурно е някаква грешка. Познавах Джак съвсем отскоро. С Хал бяха стари познати. Той се беше запознал с него чрез мис Манинг. Ако виждаш някаква връзка, ще се радвам да ти помогна с каквото мога. Да не мислиш че искам да получа куршум в черепа?

Бях забравил напълно за тази страна на въпроса. Хал Кайнс си седеше на креслото до камината и продължаваше да опъва здраво цигарата. Изобщо не спазваше правилата на спортния режим. Още ми беше пред очите снимката му. Оная, отпреди осем години. По дяволите, правеше го да изглежда като старец. Не знаех. Може и да беше някой изоставен магазин с реклама отпреди години.

— Окей, Хал, нека чуем и твоята версия.

Хлапакът завъртя глава към мен като ми даде възможност да се насладя на гледката която предоставяше гръцкия профил на носа му.

— Джордж каза всичко.

— Как се запозна с мис Манинг? — запитах го аз. — Къде я срещна за пръв път? В края на краищата жена като нея се движи в сфери недостъпни за боклуци като вас.