Мики Спилейн: Аз, единакът!

— Разбира се — потвърдих аз. — Неразумен човек съм. Знаете го.

— Мери си приказките.

Ухилих му се толкова широко, че белегът на гърба ми се опъна.

— Върви по дяволите.

— Чуй сега…

— Не, ти ще чуеш, ти, вонящ дребен мърляч… не ми разправяй да си меря приказките. Не ми разправяй, че имаш някаква въшлива работица, която трябва да се свърши, защото ще ти кажа къде да си я завреш. Не се опитвай да ме заклещиш само защото имам присъда…

Левентът зад гърба ми престана да се усмихва и процеди:

— Оставете го да се наговори.

— По дяволите, разбира се, че ще ме оставите да си кажа всичко. Нямате избор. Да не мислите, че се бъзикате с някой освободен под гаранция или доносник, дето бере шубето на ченгетата. Мразя ченгетата изобщо, а в момента — вас, мърлячи такива, в частност. Това леко изнудване носи всички белези на скалъпената работа и ако се захванете с него, ще затънете до ушите.

— Това ли е всичко?

— Не — казах. — Сега приключвам играта. Съгласих се да дойда дотук, за да видя каква е работата, и завоня. Затова си тръгвам. Ако си въобразявате, че не мога, сложете ръка върху мене и се опитайте да ме спрете. Тогава, маймуни такива, ще прекарате дълги приятни часове в опити да обясните тая постановка на двата вестника, където имам приятели.

Мършавият каза:

— Свърши ли?

— Да. Сега си тръгвам.

— Не си тръгвай.

Спрях и го изгледах. Никой не беше помръднал, за да ми препречи пътя. Имаше нещо натегнато в начина, по който всички стояха по местата си, нещо изцяло погрешно в хода, който се готвех, но не бих могъл да направя. Усетих как гърбът ми се напрегна и казах:

— Какво?

Мършавият се извъртя на стола си.

— Спомена, мисля, че си любопитен човек. Върнах се обратно до масата.

— Добре, приятел. Но преди да ме подхлъзнете, отговорете ми на някои въпроси.

Мършавият кимна с безизразно лице.

— Вие сте ченгета.

Той отново кимна, но в очите му като че ли проблесна нещо.

— Добре, ще уточня. Ние сме ченгета… в известен смисъл.

Попитах:

— А кой съм аз?

Отговорът му беше безразличен и методичен:

— Райън. Ирландец. Шестнадесет ареста, една присъда за нанасяне на телесна повреда. Подозрения за участие в няколко убийства, няколко кражби и случаен свидетел на три случая на убийство. Поддържа връзки с изявени престъпници, няма явен източник на доходи, ако се изключи пенсията за частична инвалидност от Втората световна война. Понастоящем на адрес…

— Достатъчно — казах аз. Той спря и се облегна назад.

— Освен това си доста интелигентен.

— Благодаря. Карал съм две години колеж.

— Това има ли някакво значение от криминална гледна точка?

— Няма никакво значение от каквато и да е гледна точка. Сваляй картите.

Пръстите на ръката му леко забарабаниха по масата.

— Знаел си, че те следим в продължение на две седмици. А знаеш ли защо?

— Първото, което ми едва на ум, е, че сте ме турили на мушката, за да ме вербувате за доносник — казах аз. — Ако е това, просто сте си загубили времето, защото не сте достатъчно хитри, за да ме спипате в крачка.

— Значи ти се мислиш за по-хитър от цяла една правораздавателна институция?

Те ме наблюдаваха. Никой не казваше нищо. Най-накрая аз се обадих:

— Добре. Аз съм любопитно момче. Изложете всичко бавно на езика на боклуците, така че да не изпусна най-пикантните моменти.

Всички останали се изнесоха от стаята, когато мършавият им даде знак с глава. Той започна:

— Има една работа, която трябва да бъде свършена. Ние не можем да се заемем, защото са намесени няколко фактора. Единият от тях е прекалено ясен за разбиране — твърде е възможно… и дори е напълно вероятно да сме познати на онези от… противниковите сили. В другата причина е замесен психологическият фактор.

— Ама то от хубаво по-хубаво.

Той продължи, сякаш изобщо не ме беше чул.

— Нашите подразделения са високо професионални. Но макар и онези, които са подбрани да попълват редовете ни, да са от най-висока класа, така да се каже, елит… те все пак имат някои задръжки, които цивилизованото общество им е наложило. Може би ти ще успееш да довършиш.

Аз кимнах.

— Разбира се. Нека си опитам късмета да отгатна. Ти имаш нужда от животно, нещо като подобрена порода, което да не е ръбато като костюмираната ви пасмина, и искаш някой играч от центъра, който да клъвне на стръвта ти. Близо ли съм?

— Близо — отвърна той.

— Все още те слушам.

— Имаме нужда от някой с признат талант. Като тебе. Някой, чийто ум би могъл да се справи на съвсем същото ниво с… противниците. Нуждаем се от някой, чиято криминална предразположеност би могла да се насочи по определени канали.