Мики Спилейн - Секс капан

Наистина беше красива — с приятен слънчев загар, бяла на гърдите и таза, със зряло чувствено тяло.

За първи път очите й се раздвижиха и замръзналата усмивка изчезна от лицето й. Гледаше ме объркано. Прокарах пръсти надолу по тялото й, по издатините на гърдите, по плоския корем, покрай мекия триъгълник между краката й и надолу по бедрата. Ощипах леко палеца на крака й, завих я и я потупах по бузата.

— Горкото дете! — казах тихо.

Очите й сякаш потъмняха, клепачите се спуснаха, устните й омекнаха и се чу равномерното й дишане.

Местният вестник пусна специално издание, за да отрази събитията от предната вечер. Тройното убийство беше намерило място на първа страница. Бяха публикувани четири снимки на труповете, а от полицейските фотографии на лицата се виждаше как са изглеждали преди това. Бяха ги идентифицирали веднага и с положителност. И тримата бяха хора от шайката на братята Гуидо. Засега не беше открит мотив за убийството им. Предполагаше се, че гангстерите на братята, които въртят нелегалния бизнес по крайбрежието, са пристигнали в Линтън, за да се намесят в дейността на профсъюзите във връзка със съживяването на завода на „Барин Индъстриз“. Местната полиция работела в тясно сътрудничество с отделите в Ню Йорк и други държавни институции и се очаквали бързи резултати.

Глупости.

Вътрешните страници бяха посветени на дейността на киноекипа на С. К. Кейбъл във връзка с подготовката за снимки, светските клюки се разпростираха върху приема, даден за по-видните жители на града, а световните новини бяха сбутани най-накрая.

Дори нюйоркските вестници се разпростираха надълго и нашироко върху темата, и макар „Плодовете на труда“ да не беше кой знае каква книга, целият шум, който се вдигаше около нея й даваше солиден тласък. Мона Меримън излезе с цяла страница подробности, очевидно осигурени й от Лий и отдела по рекламата, някакъв журналист от Холивуд също бе написал кратка информация, а Дик Лейгън намекваше за някакви тъмни машинации и направо заявяваше, че всичко това е само началото на сътресенията, които неминуемо щели да започнат. Ако разполагаше с някаква сериозна информация, или не бе в състояние да я докаже, или изчакваше подходящ момент.

Чет Линдън ме изслуша търпеливо, докато му обясних какво се бе случило, а след това ми каза да вървя на майната си.

— Приятелю — отвърнах аз, — започвам да се нервирам и не искам да слушам никакви помии от теб. Казах ти какво може да се случи, но ти не послуша. Ако ти се прииска да ме прецакаш, нека те предупредя, че ще надуя свирката и цялата шибана история ще се срути така, че ще смачка всички ви.

Гласът му беше равен и студен.

— Този номер няма да мине, Куче.

Аз също можех да говоря студено и много по-злокобно. Можех да го подкрепя с няколко трупа и бях дяволски сигурен, че ги е преброил.

— Нямаш никакъв избор, Чет. Просто го направи.

Чух как изсумтява отвратено.

— Добре, къде е колата?

Казах му къде е и добавих:

— Вероятно са заснели следите от гуми на онова място, така че купи някакви от същата марка и фирмата няма да забележи смяната. Оправи прозореца, измий я добре отдолу, за да не останат следи от прахоляка край хотела и след това я покарай по някой черен път, за да събере нова мръсотия. Остави я там, от където ще я вземеш.

— Мислиш, че с лабораториите си няма да открият нещо, ако решат да те проверят?

— Няма да им стигне времето. Все още не съм влязъл в ничий черен списък.

— Освен в нашия.

— Тогава елате да ме хванете. И… Чет…

— Да?

— Не се опитвай да слагаш бомба в колата. Веднага ще позная, а освен това може да умре някой невинен.

Той не отговори. Затвори телефона, а аз се ухилих, защото всичко беше в мои ръце. Но отсега нататък трябваше да се пазя от още нещо.

Роуз ме чакаше на една маса в дъното на бар „Аркада“ — малко заведение, борещо се да оцелее, без да обръща особено внимание на това, което става наоколо. Мъжът и жената, които го държаха, бяха остарели заедно със сградата и сега приличаха повече на дървени кукли, отколкото на хора. Роуз бе дошла четвърт час по-рано и си бе поръчала хамбургер. Когато влязох, тъкмо се канеше да го захапе. Аз също поръчах и седнах срещу нея.

Усмихна ми се леко и каза „здрасти“, но лицето й бе засенчено от облак, който по-рано го нямаше.

— Как се справяш, скъпа?

— При страхотен тип ме изпрати!

— Проблеми?

Тя поклати глава.

— Изведе ме да хапнем и пийнем по нещо, а после ме остави в хотела.