Мики Спилейн - Кървав изгрев

— Бедният глупак. Сега, след като знае, би казал и майчиното си мляко. Виж как ме гледа. За да си отмъсти, ще ви „изпее“ всичко.

Зад Мартрел Уоли изпъшка. Помъчи се да се освободи от въжетата, но се отказа и започна да ругае. На няколко пъти чух името си, преда да спре. Рондин разбра какво се опитвам да правя и се намеси.

— Защо не ни застреляш сега?

— Защото ще направя нещо по-интересно с куфара, който Спаад Хело донесе.

Проследих погледа й до черната чанта на стола.

— Знаеш ли какво има вътре?

— Разбира се.

На Рондин, Мартрел и Уоли тя каза:

— Експлозив, приятели. Всички ще умрете заедно. Дълго време няма да узнаят кои сте и защо сте умрели. Дотогава ще сме взели положението под контрол. Виж какво, тигре мой, ти ще направиш нещо за мен. Нещо, което Гейбън беше принуден да направи преди теб.

Тя бръкна в джоба си и извади няколко сгънати листа.

— За да спаси живота им той подписа изявление, че не е тук по своя собствена воля, а е отвлечен със сила и задържан от вашите агенти и смята, че ще го убият, ако не направи разкрития. Кълне се в непоколебимата вярност към нашата велика родина. Ето го, тигре мой, провалът ти… Когато изявлението стигне до Обединените нации и бъде правилно използвано, ще стане солидна причина за протест от наша страна срещу вашата „политическа провокация“…

По кожата ми мина хлад.

— И ти ще напишеш собственоръчно изявление и ще потвърдиш, че си имал задача да отвлечеш и убиеш Мартрел. Значи ще подкрепиш истинността на неговото изявление…

Тя се усмихна, но очите й бяха жестоки и хладни.

— А ти всъщност точно това направи. Отвлече го и ще го намерят мъртъв… Когато това излезе във вестниците, смятам, че ще си в много неприятно положение.

— А ако не подпиша?

— Ще подпишеш… — Тя погледна Рондин. — Ще стрелям в нея така, че да е много болезнено. Тя няма да умре лесно и веднага, както останалите, и ти ще трябва да я гледаш как страда, докато настъпи смъртта. Не, мисля, че ще подпишеш.

С глас, в който нямаше нито страх, нито напрежение, Рондин каза спокойно:

— Не подписвай, Тайгър!

— Предпочиташ да те застреля?!

— И други за били убивани преди мен. Ще има и такива след мен. Но трябва да запазим своята лоялност!

— Няма да разсъждаваш така с куршум в корема — каза Соня, като изпитваше задоволство от всяка дума.

— Може би не, но ако го спра да подпише тези глупости, по-добре е да те накарам да го сториш.

Наистина го мислеше. По дяволите, мислеше го! Но аз нямаше да й позволя да го направи.

— Млъквай, Рондин!

Видях я да се усмихва. Изпрати ми целувка, но в очите й съзрях решителност.

— Аз не съм твоята Рондин, не помниш ли? Може би тя щеше да предпочете бърза смърт, вместо да загуби всичко. Аз съм Едит, аз съм друга жена, въпреки че ме наричаш Рондин. Аз съм различен човек от нея, скъпи.

— Това сега няма значение — отвърнах.

— Значи ти направи всичко това просто за нищо? Ние умираме за нищо? Мислех, че вярваш в това, което вършиш! Вярвах, че си професионалист! Беше толкова… всеотдаен. Исках да изоставиш работата си, докато осъзнах, че никога няма да можеш. Вече дори бях готова и аз да заживея с нея. Знаех, че тази работа трябва да се върши и ти трябва да я вършиш. Бях готова да съм теб! Сега съм готова да умра за твоите принципи, Тайгър. Мисля, че това е последното, което ще ми позволиш да направя.

Тя отново бе изцяло моя, дори така — вързана и победена, пред очите на смъртта. Аз сия бях възвърнал, а чрез нея получих и малката отсрочка, от която се нуждаех.

За секунда помислих, че е твърде късно и пистолетът ще изгърми, преди да успея да го спра. Но казах:

— Соня, спри! Ще подпиша…

Тя се обърна с тържествуваща усмивка към Рондин. Изглеждаше като победа на слугинята над господарката й.

— Ти си много умен, тигре мой. Ще ми бъде мъчно, когато умреш. Закратко, защото ще си спомням изгревите, които прекарахме заедно. Но после ще забравя.

Тя бавно отстъпи назад към Спаад Хело, наведе се, бръкна в джоба му и извади тънки, но здрави белезници, и ми ги подхвърли.

— Закачи лявата си ръка на тръбата до теб. Здраво! Виждам какво правиш. И без номера!

Взех белезниците, щракнах ги на лявата си ръка, в дясната чувствах адския огън на болката при всяко движение. После заключих белезниците на тръбата.

Тя се доближи до мен с пистолет, насочен в главата ми. Бръкна в джоба си, извади листата и ги хвърли в краката ми.

— Аз ще диктувам — каза тя, — а ти ще пишеш.

— Моля те, Тайгър! — тихо изрече Рондин. Очите й бяха мокри и в тях имаше горчилка от поражението.