Флора Спиър - За любов и чест

— Ще ни съветва как да защитаваме замък — пошегува се Парис.

— Вие знаете толкова за защитата на замъците, колкото и аз — каза им Еймбрас. — Трябва да призная, че е имало времена, когато съм спорил относно този въпрос с монасите от „Св. Джъстин“ или когато съм събирал храна за селяните. В такива моменти ми е било много тъжно за дните, през които бях един обикновен рицар.

— Никога не си бил обикновен рицар — обори го Алейн.

— Е? — Еймбрас местеше погледа си ту на единия, ту на другия. — Ще го направите ли? В името на Крайспън? Заради Уил? Заради мен?

— Дължим на Крайспън твърде много. — Алейн погледна към Джоан.

— А на тебе дължим още повече — добави Парис и отпусна ръката си върху рамото на свещеника.

— Благодаря на Бога и всичките му светии, че има такива мъже.

Лейди Самира се доближи до новия барон.

— Уил, когато видях Бейъд да те сграбчва, толкова много се изплаших — рече му тя.

— Винаги се опитвам да бъда честен спрямо останалите — каза й той, — а срещам лъжи и фалш. От първия миг, в който дойде в Бенингфорд, ти си ме лъгала.

— Но сега ти знаеш защо съм го правила: всичко беше с цел да се докаже истината.

— Уилям Крайспън — Джоан се обърна към него, — аз също съм те лъгала през всички тези дни, през целия ти живот до днес. Правех го, за да те запазя.

— Аз съм единственият наследник на Рудолф — каза Уил. — Той нямаше да ми направи нищо лошо.

— Да, той нямаше да ти направи нищо, след като разбра, че си пораснал силен и достоен за барон. Ще призная, че баща ми имаше някакви скрупули. Той нямаше да убие и мен или поне не, докато можех да му бъда полезна, но той се наслаждаваше, че може да ме подчини на властта си. Харесваше му да ме шантажира и заплашва, че ти или Ройз ще пострадате, ако не му се подчиня. Уил, обърни внимание на факта, че аз съм те лъгала по същите причини, по които и Самира го е правила. Помисли за това, което ти казах, и не я съди строго.

— За съвсем кратко време два пъти ме молят да бъда благосклонен към жена. И на теб ще кажа това, което казах на Ройз. Ще помисля. Сега трябва да ме извините, но имам задължения.

Уил се запъти към Еймбрас и приятелите му. Когато Самира понечи да го последва, Джоан я спря.

— Дай му няколко дни — посъветва я Джоан. — Той не е глупак и скоро ще разбере, че намеренията ни са били добри.

— Може би си права. — Самира се поотпусна и се усмихна. — Тео Алейн ми каза толкова много неща за теб. Докато пътувахме за Англия, той разказа какво се е случило първия път, когато те е срещнал. Винаги съм го мислила за забележителен мъж и след като никога не е престанал да те обича, сигурно и ти си толкова забележителна жена. Надявам се, че ще можем да бъдем приятелки.

— Сигурна съм, че ще бъдем — Джоан не спомена нищо за намеренията на сина си да се ожени за Самира, но в мига, в който видя младата дама, тя напълно одобри избора му. Трябваше да подготви Самира за бъдещата й роля като господарка на замъка.

— До края на деня Ройз ще бъде заета с погребението на Рудолф. Не е ли жалко, че вече не мога да мисля за него като за мой баща? Сега той е мъртъв, а вместо да изпитвам тъга, аз се чувствам облекчена. Самира, ще се нуждая от помощта ти. Освен Лиз и едно друго момиче, не познавам останалите от прислугата, а когато имаш гости, трябва да се направят много неща. Алейн и Парис трябва да имат собствени стаи, вместо да спят пред вратата ти, а аз също ще се нуждая от нова. Стаята на баща ми ще трябва да бъде почистена и обновена, за да може Уилям Крайспън да се премести в нея, а Ройз да отиде в друга спалня. Отец Еймбрас също трябва да бъде настанен, а да не говорим за войниците на Алейн. И всички тези хора трябва да бъдат нахранени.

Джоан продължи да говори и отведе гостенката си към кухнята.

Парис откри Ройз точно когато тя влизаше в малкия параклис, където бе положено тялото на Рудолф. Той я хвана под ръка и я поведе със себе си.

— Има нещо, което трябва да знам — каза й. — Вярно ли е това, което каза на Бейъд? Спала ли си с Рудолф през изминалата нощ?

— Не! — Очите на Ройз бяха чисти. — Това, което ти казах вчера, е истината, сър Парис. От години Рудолф е неспособен да изпълнява съпружеските си задължения към мен. Това, което казах, целеше да отклони вниманието на Бейъд. Надявах се да дам време на теб и сър Алейн да измислите начин да се измъкнете, но усилията ми останаха напразни. Не съм много добра в тези неща, не умея да лъжа.

— Това е без значение, милейди. — Парис пое дълбоко дъх и направи пауза. После добави: — Вие сте забележителна жена.