Флора Спиър - За любов и чест

— По-нататък в договора се посочва, че ако аз умра преди Крайспън, той поема властта над земите ми по същия начин — каза Рудолф.

— Да, така е — съгласи се Джоан. — Но тази част от договора не означаваше нищо за теб, защото Крайспън вече бе заявил желанието си да пътува извън Англия и затова ти реши да го убиеш.

— Това е абсурдно! — изкрещя Рудолф.

— Ти ме остави няколко нощи с него, надявайки се той да ме дари с дете — продължи Джоан. — Тъй като бях единствената ти надежда да се сдобиеш с наследник, ти не можеше да допуснеш нещо да се случи с мен.

— Когато Крайспън бе убит, аз седях тук на тази маса, пред очите на всички гости. Отец Еймбрас също бе на масата и ме е видял.

— Не съм казала, че ти си извършил злодеянието със собствените си ръце. Имах предвид, че си заповядал да го извършат — каза му Джоан.

— Кажи им — подкани я Алейн, — кажи на всички кой е убил съпруга ти.

— Бейъд го направи. — Най-сетне Джоан изрече името на истинския убиец. Каза истината, която толкова години я бе тормозила денонощно.

— Не, не е така! — Бейъд се изсмя. — През цялото време аз наливах вино на гостите на Рудолф. Тъй като виното бе твърде скъпо, той ме помоли лично аз да го сервирам. Всеки от тук присъстващите, който е бил и на сватбата, ще потвърди казаното от мен.

— Да, ти сервираше вино — съгласи се самата Джоан. — Ти носеше подносите с Лиз и разливаше виното в чашите. Жена ти използваше една и съща кана за почти всички гости. Но в чашите на Крайспън, Алейн и Парис ти лично наля вино, смесено с маков сироп, който Лиз бе откраднала от запасите на Ройз.

— Глупости! — Бейъд се изсмя отново. — Не е имало такова вино. Рудолф, страхувам се, че си прав. Тази жена е луда. С твое позволение, ще я върна в стаята й. Там ще е по-безопасна и за нас, и за самата себе си.

— Искаш да ме повлечеш по стълбите, да ми счупиш врата и така да ме накараш да млъкна ли? А после да твърдиш, че се е случило като резултат от моята лудост? — попита Джоан. — Беше ми нужно много време, за да си припомня какво точно се случи, Бейъд Няма да успееш да ме спреш сега. След като пиха от упойващото вино, Алейн и Крайспън се почувстваха зле и излязоха от салона. Парис последва Крайспън, за да му помогне. След няколко минути и аз реших да отида и да видя какво става. Тогава видях мъж, който много бързо избяга към двора. Това бе ти, Бейъд, ти с окървавени ръце и новата си зелена туника. Но по-късно, когато се върна при гостите, когато ме отведе в стаята ми, ти носеше старата си кафява туника. Шокът от гледката на мъртвия Крайспън бе изтрил тези подробности от съзнанието ми и после ми бяха необходими много месеци, за да си припомня всичко.

— Бейъд? — Сега Рудолф привидно се гневеше на верния си помощник. — Истина ли е всичко това? Ти ли си го извършил? И през всичкото това време аз ти се доверявах. Как си могъл да ме предадеш по този начин?

— Всичко, което съм направил, е било по твоя заповед — изръмжа Бейъд. — Той се огледа наоколо, видя Лиз зад себе си и я хвана за косите:

— Кажи им, Лиз. Кажи им какво заповяда Рудолф през онзи ден. Кажи им!

— Ох! Пусни ме веднага! — погнуси се Лиз.

Бейъд я захвърли на земята и вдигна крак да я ритне.

— Стани, жено, и кажи това, което знаеш.

— Бейъд е прав — каза Лиз, изправяйки се на крака. — Рудолф искаше да налеем упойващо вино на тримата млади мъже. Той искаше убийството да изглежда като резултат от караница между тях. Интересът на сър Алейн към Джоан бе забелязан от повечето гости, дори слугите го коментираха, така че можеше лесно да го обвинят в убийството.

— Не е вярно — изкрещя Рудолф. — Ако тези двама слуги са се наговорили и са убили зет ми, аз ще ги обеся веднага. И нещо повече, ще се извиня на Алейн и Парис и ще поискам да отменят прокламацията, с която бяха обявени за престъпници.

— Няма да умра заради твоето престъпление, Рудолф! — Бейъд държеше ръката си върху сабята и зорко наблюдаваше лицето на господаря си. — Правил съм всичко, което поискаш от мен, но не и този път. Ти реши да убиеш Крайспън, след като той настоя да замине за Нормандия и не успя да го разубедиш. Твоя беше идеята да го премахнеш, преди да е отвел Джоан, а с нея и възможността за наследник. Ти беше този, който заключи Джоан в стаята й и я заплаши, че ще убиеш момчето и Ройз, ако каже нещо от това, което знае. И ти беше този, който излъга младия Уил и всеки друг, който те попита за причините дъщеря ти да се изолира. Да, ти ги убеди, че го прави от мъка по Крайспън.

— Глупак! — крещеше му Рудолф. — Млъкни!