Флора Спиър - За любов и чест

Двама от подчинените на Бейъд хванаха ръцете на Алейн. Други двама направиха същото и с Парис.

— Нарекох ви мои приятели — Уил се обърна към тях и вдигна сабята на Рудолф. — Поканих ви в дома си най-сърдечно. Предложих ви храна и седнах с вас на една маса. Лъжци! Убийци! Крадци! Отнели сте живота на баща ми!

Той насочи оръжието си към Алейн.

— Не! — Писъкът на Джоан раздра тишината. Тя бързо застана пред Алейн и покри тялото му със своето. — Ако искаш да го убиеш, първо ще трябва да убиеш мен.

Мъжете на Бейъд бяха толкова изненадани от внезапната смелост, която Джоан прояви, че пуснаха Алейн. Почувствал се свободен, той прегърна Джоан.

В това време и Парис се освободи от двамата мъже, които го държаха. Тогава Ройз се приближи и сложи в ръката му сабя с думите:

— Никой не е видял, че я вземам. Бъди внимателен и я използвай добре.

— Съвсем навреме! — Парис се приближи към мястото, където Самира седеше сама в центъра на салона. Рудолф забеляза движенията му и също се приближи към нея, готов да хване ръката й. Тя го забеляза и отстъпи, позволявайки на баща си да застане между тях.

— Само докосни с пръст дъщеря ми и ще си мъртъв — заплаши го Парис.

— Дъщеря? — извикаха Уил и Ройз едновременно.

— Вярно е — потвърди Самира. Без да обръща внимание на въоръжените мъже, които ги ограждаха, тя продължи: — Аз съм дъщеря на Парис, барон на Асколия — титла, която той е извоювал с храброст. Мисля, че е време да бъде казана цялата истина. Чичо Еймбрас, ще убедите ли лорд Рудолф да позволи на тези, които имат какво да кажат, да го направят?

— О, не аз — рече Еймбрас и се приближи до нея. — Аз съм свещеник и през целия си живот не съм докосвал оръжие, но знам, че тези войници тук ще убедят барона по-успешно от мен.

— Какви войници? — изкрещя Рудолф и се огледа наоколо. — Не виждам такива, освен моите, но те не биха слушали тебе, отче. Те се подчиняват на моите заповеди.

Само с едно движение на ръката си Еймбрас предизвика раздвижване сред мъжете, които бяха дошли с него. Те свалиха монашеските си роби и разкриха доброто си въоръжение. Рудолф мигновено се завъртя на пета и понечи да избяга, но тогава откри, че бяха надошли още много от хората на Еймбрас, които пазеха входа, така че никой не можеше да влезе или да излезе. Войниците на Рудолф стояха объркани и несигурни чакаха заповеди. Бейъд също чакаше Рудолф с ръка върху сабята си.

— Какво, по дяволите, значи това? — изкрещя Рудолф срещу Еймбрас.

— Това са мои войници — каза Алейн. — Това са мъже на емира Алейн, пръв помощник на емира на емирите от кралство Сицилия.

Той продължи да изрежда всичките си титли и почести, докато в салона настъпи пълна тишина и подчинените на Рудолф започнаха да осъзнават, че този, с когото си имат работа, не е закоравял престъпник. След като представи себе си, Алейн направи същото и за Парис. Когато най-сетне свърши, обвил с ръка талията на Джоан, той се приближи до Самира и баща и.

— Майко? — Уил се приближи до Джоан и тя взе ръката му в своята, като го издърпа до себе си.

— Стой до мен и запази тишина, момчето ми — заповяда му тя.

Рудолф обаче бързо се съвзе от първоначалната изненада. Той започна да крещи изпълнен с гняв.

— Хванете ги! Този мъж ще нарани дъщеря ми. Спрете го, ви казвам!

Никой от мъжете на Бенингфорд не се помръдна отчасти защото между тях бяха хората на Алейн, които ги превъзхождаха по брой, отчасти защото Бейъд не казваше нищо. Зад него стоеше Лиз, която слушаше и наблюдаваше, но също не помръдваше.

— Ще седнеш ли, барон Рудолф? — покани го Алейн с присмехулен тон. — Еймбрас, ако обичаш, ще ръководиш ли дискусията?

— Няма какво да обсъждаме — изкрещя Рудолф, без да помръдне от мястото си. — Тези мъже са убийци, престъпници, обявени за такива от краля. Всеки може да ги убие безнаказано.

— Лъжеш! — Джоан се освободи от прегръдката на Алейн, пусна ръката на Уил и пристъпи към баща си. Очите й блестяха и изразяваха злобата, която се бе трупала в нея в продължение на осемнайсет години, но гласът й бе твърд.

— Не Алейн уби Крайспън, нито Парис му е помагал и ти много добре знаеш това. Винаги си го знаел.

— Майко — Уил се доближи до нея, — какво става с тебе? Позволи ми да те върна в стаята ти и нека тези мъже получат това, което заслужават.

— Никога повече няма да стъпя в тази стая — заяви Джоан. — По-добре да умра, отколкото да отида отново там. Уилям Крайспън, ти бе лъган през целия си живот. Бяха ти казани лъжи за мен, за баща ти и за тези добри мъже, които стоят тук несправедливо обвинени. Аз бях принудена да остана в онази стая под заплаха, че ти и Ройз ще пострадате. Бях принудена да крия истината за теб. Знам кой уби баща ти, как и защо. Да, аз знам истината.