Флора Спиър - За любов и чест

— Не се движете и не издавайте никакви звуци, докато не ви дам сигнал — продължаваше Бейъд.

Първите слънчеви лъчи тъкмо огряваха кулата, когато вратата на задния вход се отвори. Мъжът се промъкна, без да забележи, че е обкръжен.

— Все пак бях прав. Ти си шпионин — каза Бейъд.

Алейн застина на мястото си, щом разпозна гласа.

— Оуайн, заведи нашия гост в салона. Ще отида при Рудолф. Ако го намеря убит, ти, Лукас и приятелите ти ще последвате съдбата му.

Когато Ройз слезе в големия салон, тя намери там Парис и Алейн, пазени от Бейъд и негови помощници. Бейъд я спря още преди да е прекрачила прага.

— Къде е Рудолф? — попита той. — За бога, жено, ако си му направила нещо…

Той не довърши думите си.

— Не съм направила нищо, с което да навредя на Рудолф.

Един бърз поглед към гостите, които сега бяха като затворници, й подсказа, че е по-добре за известно време да отвлече вниманието на Бейъд. Всяко отлагане на това, което той възнамеряваше да прави, щеше да даде време на Алейн и Парис да помислят как да се спасят. Ройз дари Бейъд, а после и оръженосеца, със заговорническа усмивка. Разходи се из салона, като привлече и Бейъд след себе си, говорейки му:

— Знаеш как е, когато един мъж се завърне в дома, при съпругата, след като дълго време е отсъствал — каза тя на Бейъд. — И двамата бяхме будни почти през цялата нощ и се страхувам, че изпихме доста вино. Рудолф още спи.

За да потвърди, че Рудолф е бил много страстен през изминалата нощ, Ройз леко разкри рамото си, където личеше следа от ухапване.

— Не се ядосвай, Бейъд — продължи тя. — Рудолф ще стане, когато си почине добре.

Оръженосецът се разсмя. Това направи и Бейъд, но Ройз се ужаси, когато видя лицето на Парис. Дали бе разбрал, че тя само се преструва? Още повече че предната вечер му бе обяснила отношенията си с Рудолф?

— Рудолф ми е нужен тук, и то сега, без значение колко бурна е била за него изминалата нощ. Той трябва да реши какво да правим с тези шпиони.

— Какво лошо могат тези добри хора да ни сторят? — тревожно запита Ройз.

— Ето този — Бейъд посочи Алейн, — този добър човек се катери по стените на кулата през нощта.

— Вероятно има някаква грешка. Бейъд, сигурен ли си в твърдението си? — Това бяха думи на Уил, който току-що влезе в салона. Когато разбра ситуацията, в която се намираха Парис и Алейн, той попита:

— Бейъд, ти се опитваш да попречиш на тези мъже да си тръгнат днес?

— О, те ще си тръгнат, но телата им ще са на някоя каруца, а главите, набучени на пики.

Бейъд се обърна към Алейн:

— Откъде взе ключ за задния вход?

— Откраднах го от тебе — каза Алейн, смеейки се срещу мъжа.

— Невъзможно — изрева Бейъд. — Ключът е все още у мен. Сигурно си го взел от Ройз или тя сама ти го е дала, което означава, че е предала мъжа си.

При тези думи Ройз осъзна, че собственият й живот също е в опасност. Ако Рудолф повярва на твърденията на Бейъд, той няма да се поколебае да накаже и нея. Намеси се Алейн, който се опита да свали подозрението от нея.

— Може да е била Ройз, а може да е била и прекрасната Лиз. Сигурен ли си, че ключът не е взет от вещите ти, Бейъд? Можеш ли да си сигурен, че не твоята жена е предателката?

Бейъд се втренчи безмълвно в Алейн. Ройз реши, че е дошло време да действа. С бързи движения свали един от ключовете, закачени на колана й, приближи се до Уилям Крайспън и му го подаде незабелязано.

— Никой не знае, че имам този ключ от стаята на майка ти. — Тя говореше тихо и бързо. — Върви при нея и й кажи, че незабавно трябва да дойде тук.

— Тя няма да го направи. И двамата знаем, че тя няма да напусне стаята си.

— Ако искаш да видиш лейди Самира отново жива, направи каквото ти казвам. Освободи Джоан! Побързай, Уил, и не допускай Рудолф или някой друг да забележи какво правиш.

— Оуайн — заповяда Бейъд, без да откъсва поглед от подигравателното лице на Алейн, — наблюдавай лейди Ройз. Не й позволявай да напуска салона. А ти, Гарт, намери Лиз и я доведи тук, за да мога да разбера истината от нея. Аз сам ще събудя Рудолф и се надявам да го открия в отлично здраве.

Бейъд излезе от салона.

— Лейди Ройз — Оуайн се обръщаше към нея по-мило, отколкото Бейъд, — трябва да ви помоля да отидете при задържаните, така че да мога лесно да следя всички ви.

— Разбира се — Ройз пристъпи до Парис. — Добър ден, сър Спирос. Много съжалявам за ситуацията, в която се намирате, и се надявам, че скоро ще можете да продължите пътуването си.