Флора Спиър - За любов и чест

— Аз те разбирам — обади се Ройз. — Имаше моменти, в които бях готова да забия нож в Рудолф, но нито веднъж не успях да преодолея страха си от него и да действам. Бях готова да убия и Бейъд заради нещата, които правеше. — Ройз се обърна към Еймбрас: — Моля, съдете Лиз справедливо и помнете, че това, което тя направи, спаси Уил от ръцете на Бейъд.

— Това не са свещенически работи. Не отец Еймбрас трябва да съди Лиз, а аз.

Младият Уил взе думата и всички погледи се насочиха към него. Той продължи:

— Аз съм наследник на Бенингфорд и Хоугстън и вашият нов барон, както само Оуайн се досети да отбележи.

— Уил, тя ти спаси живота. — Ройз отказа да се подчини и да замълчи под твърдия поглед на младия мъж, когото тя бе гледала от мига, в който се бе родил. Ето, че сега се оказа, че никой от тях не познава Уил толкова добре, колкото са си мислили.

— Лейди Ройз — каза твърдо той, — ако не скърбите за мъртвия си съпруг, то поне можете да покажете уважение към него. Сбогувайте се. Той ще бъде погребан утре сутринта. Мисля, че отец Еймбрас ще се съгласи да извърши погребалната церемония.

— А Лиз? — Ройз продължи да настоява и сложи покровителствено ръката си върху рамото на жената.

— Отведи я със себе си. Ще реша съдбата й по-късно — каза Уил. — Обещавам, че ще помисля върху молбата ти, Ройз. А що се отнася до теб самата — очаквам да те видя с траурни одежди съвсем скоро.

— Оуайн, ти ще си новият капитан на охраната. Гарт, ти ще заемеш мястото на Оуайн като лейтенант. Наредете на шестима мъже да изнесат тялото на дядо ми. Настанете всички тези мъже тук и нахранете конете им. Искам още подът да бъде добре изтъркан.

— Слушам, сър.

Новият капитан на охраната се обърна към подчинените си и с усмивка започна да дава заповеди. За изненадващо кратко време салонът се изпразни. В него останаха само Алейн, Парис, Еймбрас, Джоан, Самира и новият господар на Бенингфорд.

Уил бе при дамите, а Алейн и Парис останаха с Еймбрас. Те тихо разговаряха и наблюдаваха младия мъж.

— Въпреки че момчето се справя добре с управлението, то ще навърши осемнайсет едва през пролетта — каза Еймбрас. — Съмнявам се, че ще му хареса това, което ще кажа, но той се нуждае от настойник, докато стане достатъчно голям, за да бъде посветен в рицарство.

— Много други момчета са станали рицари още преди да навършат двайсет и една — отбеляза Алейн. — От това, което видях и разбрах за Уил през последните няколко часа, бих казал, че той е достоен син на баща си и добре ще управлява земите си и тук, и в Хоугстън.

— Някога аз бях настойник на Крайспън — припомни си Еймбрас, — но тогава бях много по-млад. Не бих могъл да поема тази задача отново без помощник.

— Има ли барон в съседство, който би могъл да живее с Уил и да го съветва, докато порасне? — попита Алейн.

— В действителност има двама такива мъже. Тъй като Уил сега ръководи земи, които винаги са представлявали интерес за крал Стефан, мисля, че двамата мъже, които имам предвид, ще са много полезни на младия барон. Какво ще кажете вие, скъпи приятели?

— Ние? — възкликна Парис.

— Имам много други планове за близкото бъдеще — Алейн погледна към Джоан. — Толкова дълго време е седяла в тъмнина. Искам да я отведа далеч от тук, от мрачните английски замъци. Нужно е да отиде на далечно място и да прекара остатъка от живота си под лъчите на слънцето.

— Мога да си спомня времена, когато си изпадал в сериозни затруднения и аз съм ти помагал. Сега те моля да ми отвърнеш със същото.

— Чичо Еймбрас, ти си истински безсрамник. — Парис започна да се смее.

— Забележително, нали? Но ако и ти управляваше беден манастир, който живее от нищожни дарения, щеше бързо да се научиш да преодоляваш срама си и да молиш за помощ, когато си изпаднал в нужда. — Еймбрас продължи с по-сериозен тон: — След това, което се случи днес, обвинението за убийство отпада, но според официалните документи вие все още сте извън закона. Това означава, че някой трябва да отпътува за кралския двор и да поиска обвиненията срещу вас да бъдат оттеглени. Позволете ми само да отбележа, че един свещеник, който освен това е уважаван игумен на манастир, може да ви бъде отличен защитник. След всичко, което съм чувал — продължи Еймбрас, — трябва да ви кажа, че едни евентуални преговори със Стефан биха отнели месеци, а и работата е много деликатна. Ще трябва да намерите място, където да живеете.

— Мисля — каза Алейн на Парис, — че той ни предлага дом.

— Ще ви посещавам често — обеща Еймбрас, — така че няма да се чувствате претоварени с новите си задължения и отговорности. Сигурен съм.