Флора Спиър - За любов и чест

— Защото всички ние се преструвахме, че Рудолф казва истината. Не сме дали повод да се усъмниш.

— Ти също си живеела в страх. Какво чудовище може да бъде понякога човек.

— Що се отнася до желанието да има наследник, мисля, че Рудолф беше луд. Може би липсата на син го е направила чудовище. Кой може да каже как точно функционира човешкият мозък? Сигурно след като баща ти е бил убит, Рудолф е счел за най-удачно да прикрие престъплението си и да продължи да осъществява плановете си. Уил, ти беше чудесен днес. Всеки баща би се гордял с такъв син.

— Знам толкова малко за баща си. Казвали са ми само, че е бил добър и честен мъж.

— Да, такъв беше. Мисля, че много приличаш на него. — Ройз докосна ръката на Уил. — Ако искаш да научиш повече за баща си, попитай най-добрите му приятели. Говори с Парис и Алейн.

— С моите нови настойници? — раздразнението на Уил при предложението на отец Еймбрас се забелязваше и сега. — Достатъчно съм зрял, за да мога сам да се справя.

— Може би си прав… след това, което видях днес, но трябва да изчакаш само няколко месеца, Уил. Според Парис на осемнайсетия ти рожден ден ще бъдеш посветен в рицарство. Тогава и кралят щете признае за барон. Използвай времето да се сближиш с приятелите на баща си. В началото, когато не знаеше кои сте, ти ги хареса.

— Може би и сега ще ги харесам.

— Знак за мъдрост е, когато човек успява да се възползва от променящите се обстоятелства.

Младият мъж се разсмя от коментара на Ройз и тя реши да зададе въпроса, който я бе измъчвал през по-голямата част от деня:

— Взе ли решение какво ще правиш с Лиз? Защото ако още не си, имам предложение за теб.

— Какво е то?

Сега той не звучеше гневно и това окуражи Ройз.

— Винаги ме е впечатлявал фактът, че тя така добре успява да се справи със задълженията си. Сега знам защо. Тя е живяла в господарска къща. Двете разговаряхме, докато приготвяхме тялото на Рудолф. Той е нападнал замъка на баща й много преди аз да се омъжа за него и тогава я е отвлякъл и е убил баща й. От този момент нататък тази жена е живяла в постоянен страх, както днес каза на Еймбрас. Тя ми каза за някои от нещата, които Бейъд е правил с нея. Аз няма да ги повтарям пред тебе, защото са ужасни. Със своята жестокост Бейъд е ограбил духа й. Ако и ти я накажеш, тя никога няма да се възстанови. Но аз вярвам, че ако й дадеш подходяща работа, тя ще си върне самоуважението.

— Каква работа имаш предвид?

— Искам да я направя управителка на замъка. Бенингфорд ще бъде в сигурни ръце. А от теб остава да решиш дали ще живееш тук или в Хоугстън.

— Какво? — Уил не разбираше това, което чу. — Ти очакваш от мен да направя такава добрина на тази жена след всичката жестокост, която е упражнявала върху майка ми? Та тя не се отнасяше с уважение дори към тебе.

— Начинът, по който тя се е отнасяла към Джоан и мен, е бил диктуван от Бейъд и от Рудолф. И трите сме били негови жертви. Сега Джоан и аз сме свободни. Аз те моля да освободиш и Лиз.

— Да освободя Лиз! А майка ми иска от мен да простя на Самира за това, че ме е лъгала. Никога няма да мога да разбера жените.

— Дай си време — посъветва го Ройз, — все още не си навършил осемнайсет.

Уил отново се разсмя.

— Изплашен съм. — Сега той стоеше пред Ройз като момче, каквото си беше. — Всичко около мен се промени само за един час. Представата, която имах за семейството си, се оказа погрешна, а и толкова много отговорности трябва да поема сега. Толкова много живота зависят от мен. Как ще се справя с всичко това, Ройз? Как ще направя така, че всички да са доволни?

— Няма да бъдеш сам. Парис и Алейн, Самира, Джоан и аз ще бъдем до теб.

— Още когато бях малко момче, ти винаги знаеше какво да кажеш, за да се почувствам по-добре. Радвам се, че след бурния ден поне едно нещо не се е променило. Благодаря ти, Ройз. Знам, че съветите ти са добри и ще се вслушам в тях.

Гробницата в Хоугстън бе изградена от тежки сиви камъни. Дебели колони свързваха пода й с горната част и бяха основа за малкия параклис отгоре. Групата от Бенингфорд изчака на входа, където един слуга запали фенери, за да виждат по-добре.

— Пет от бароните на Хоугстън са погребани тук — обясни Еймбрас, който водеше останалите. — Ето, тук е гробът на баща ми. А тук е скъпият ми брат — бащата на Крайспън, който пък лежи тук.

Всички се събраха около статуя на мъж с рицарски одежди.

— Крайспън — Джоан коленичи. — Баща ми никога не ме допусна тук. Той дори не ми позволи да дойда на погребението.