Флора Спиър - За любов и чест

— Защо дойдохте? — Джоан съжали за зададения въпрос.

— А защо не? — „Защото не мога да живея без теб“ Това беше истинският отговор и той беше по-ясен, отколкото ако го бе казал гласно.

— Аз не мога… Ние не трябва… — Тя спря, борейки се със сълзите си.

— Не бива — съгласи се той.

Те стояха, разделени от градината, и просто се гледаха. Тя попиваше с поглед лицето и тялото му, за да не ги забрави никога. Без да осъзнават, те се бяха приближили един до друг, неспособни да устоят на силата, която ги привличаше. Алейн стоеше неподвижно, а Джоан протегна ръка към него.

— Защо се случва всичко това? — промълви тя, разкъсвана от терзания. — Защо сега, точно преди да срещна Крайспън? Ако знаех, щях да обикна първо него и всичко това нямаше да се случи.

— О, не, тук грешиш — каза той, като направи още една крачка към нея. — Щеше да се случи съвсем същото, само че хиляди пъти по-лошо. Ако се бяхме срещнали, след като се бе омъжила, ти нямаше да си невинната девойка, непознаваща страстта и нежността, които аз познавам, и тогава нищо нямаше да е в състояние да ни раздели. Единствено твоята невинност и предаността ми към Крайспън ме държат далеч от тебе.

— Знам, че това, което говориш, е грешно — прошепна тя. — Никой мъж не може да докосва чужда годеница или съпруга. Но аз чувствам, че това, което е в сърцето ми, е чисто и истинско.

— Същото е и с мен.

— Аз харесвам Крайспън — продължи тя, като че ли той не е говорил. — Той ще бъде чудесен съпруг.

— Да, ще бъде. Той никога няма да нарани сърцето или тялото ти, както аз бих могъл да го направя. Ще бъде достоен съпруг и баща на децата ти.

Твърде млада и неопитна, за да разбере собствените си емоции, Джоан не можеше да устои на изкушението да почувства ръцете му около себе си. Тя остави кошницата с цветя и протегна и другата си ръка към него.

— Моля те, моля те — прошепна едва доловимо.

Той пристъпи по-близо, толкова близо, че тя можеше да усети ударите на сърцето му. В следващия миг беше в прегръдките му, а устните му докосваха нейните.

В изминалите два дни Алейн бе потискал желанията си и сега те пламнаха с неудържим пламък. Той прокара език по устните й и усети нейната сладост. Тя незабавно му отвърна, притискайки се в него. Нейната неочаквана реакция го доведе до екстаз, за който той не бе подозирал.

Алейн най-сетне отдели устни от нейните.

— Господи — каза той в ухото й, когато видя подутите й устни и очите й, пълни със сълзи. — Джоан, какво направих с теб?

Той забеляза лекото потрепване на нежното й тяло, за което толкова страстно мечтаеше. Ръцете му обгърнаха нейните.

— Вината не е твоя. Ти си едва на четиринайсет и си съвсем невинна. Аз съм седем години по-голям от теб и аз съм този, който трябваше да предотврати това.

— Аз съм жена и… — изхлипа тя. — Утре по това време ще бъда омъжена за човек, който е също седем години по-голям от мен.

— И в утрешната нощ ти ще бъдеш в леглото на Крайспън, не в моето. — Джоан почувства жестокостта на този факт. — Тази нощ ще умра от копнеж по нещо, което никога няма да имам. Но няма да докосна отново това, което по право принадлежи на Крайспън. Няма да ме видиш и в Хоугстън, докато не минат много години и не започна да те приемам само като приятел.

Никой не каза нищо. Той отдръпна ръце от нея, обърна се и се запъти към изхода на градината. За един кратък миг се обърна и видя сълзите, които се стичаха по бузите й.

— Ти ще останеш моята единствена истинска любов. — Тези толкова тихо прошепнати думи отекнаха хиляди пъти в съзнанието на Джоан.

Ройз беше неотлъчно до Джоан в деня преди сватбата. Докато траеше обядът, на който присъстваше и Крайспън, тя забеляза, че нещо притеснява Джоан. Като домакиня имаше право да стане по-рано от масата и тя се обърна към Рудолф:

— Лорде — каза тя, — остана малко за довършване по роклята на Джоан. После ще ни е нужно време, за да се изкъпем и да си починем. Моля за вашето извинение аз и Джоан ще отсъстваме от днешния лов, тъй като тя трябва да си почине добре.

Тонът на Ройз беше толкова благ, че дори и да имаше някакви възражения, Рудолф едва ли би ги изказал.

— О, да — каза той, — тя изглежда твърде бледа, а не трябва да е такава пред бъдещия си съпруг дай й някаква отвара от билки, за да поспи добре, тъй като се съмнявам, че ще може да стори това през следващата нощ. А ти — той хвана брадичката на Джоан така, че тя да го погледне в очите — запомни какво ще ти кажа. Не искам никакви хлипания и треперения утре. Ще правиш това, което съпругът ти иска от теб, и трябва да ме дариш с внуци колкото е възможно по-скоро.