Флора Спиър - За любов и чест

Когато двете жени излязоха от салона, Рудолф се приближи към личния си пазач Бейъд и му каза:

— Този Алейн не ми харесва. Като че ли иска да стори нещо лошо. Забелязал ли си? Мисля, че е хвърлил око на дъщеря ми.

— Но тя скоро ще се омъжва. След два дни празненствата ще са свършили и Джоан ще е далеч от тук.

— Надявам се, че тогава този Алейн ще се махне и няма да го видя повече. Той е единственият човек, който може да провали плановете ми.

В действителност не беше останало нищо за шиене по сватбената рокля на Джоан. Това беше просто извинение, с което да се измъкнат. Ройз беше достатъчно умна и познаваше Джоан достатъчно добре, за да разбере, че нещо сериозно тревожеше доведената й дъщеря.

Те прекараха следобеда в будоара на Джоан, като се подкрепяха с плодове и подсладено вино. След седемгодишен брак с Рудолф, Ройз беше добре обучена в изкуството да извлича информация от всеки. Нямаше да й отнеме много, за да разбере цялата история от Джоан.

— Може би това, което чувстваш към Алейн, е просто начин да се противопоставиш на това, което ще се случи утре вечер — предположи Ройз. — Нужно е да решим какво ще правим с теб.

— Но аз харесвам Крайспън много — промълви Джоан. — Толкова съм объркана. Ако Алейн не беше дошъл в Бенингфорд, бих се омъжила за Крайспън с удоволствие и бих мислила само за съюз с него до края на живота ни. Когато Крайспън ме целува, той е мил и нежен, но когато ме целуна Алейн…

— Той те е целунал? — прекъсна я Ройз учудена.

— Тази сутрин в градината — призна Джоан доволна, че има пред кого да излее болката си.

— Той се е осмелил?! — Ройз изглеждаше толкова ужасена от това признание, че Джоан се замисли дали тя няма да разкаже на Рудолф.

— Но това беше само една целувка.

— Не трябваше да те оставям сама дори и за миг. Ако Рудолф научи това…

— Няма да научи, докато не му кажеш — каза Джоан. — След целувката той не ме е докосвал повече.

— Как беше? — Джоан никога не бе виждала мащехата си толкова развълнувана.

— Беше така, сякаш сърцата ни са свързани и никога повече няма да се разделят. — Джоан си спомни целувката за миг.

Ройз се изправи и погледна през прозореца. За голямо учудване на Джоан, тя започна да плаче. Никога преди това не я бе виждала да хлипа така.

— О, съжалявам, че те разстроих. — Джоан обгърна раменете на Ройз. — Не трябваше да ти казвам.

— Как бих… — заговори Ройз, все още гледайки към горския пейзаж. — Как бих искала някой красив мъж да дойде и да пожелае да ме целуне, да запали огъня в сърцето ми. Бих искала някой да се отнася към мен с нежност — поне веднъж в живота си да бъда обичана…

— Това бих искала и аз — започна Джоан, отворила сърцето си за това, за което не се осмеляваше да мисли преди. — Бих искала Алейн да ме целуне отново така, да постави ръце около тялото ми и да ме притисне силно, както в градината. Но аз знам, че никога няма да го направи отново.

— Чудя се коя от нас е по-нещастна — каза Ройз. — Ти поне ще можеш да напуснеш Бенингфорд. — С усилие тя спря да плаче. — Трябва да забравим глупавите си мечти. Аз няма да кажа на никого за тайната ти. Не се страхувай за това. А сега поръчах на слугите да приготвят вана с топла вода, за да се изкъпем. Тъй като всички ще ходят на лов, ние сме свободни да правим каквото си искаме. За вечеря ще ти донесат поднос с храна. Аз ще трябва да седя до Рудолф, но ти можеш да бъдеш извинена. Тази нощ няма да виждаш никого от мъжете, които те притесняват — нито Рудолф, нито Алейн, нито Крайспън. След един спокоен сън утре ще се чувстваш по-добре.

— Ти си толкова добра с мен. — Джоан целуна мащехата си и изтри сълзите й.

Вечерта, когато прислугата приготвяше подноса, Ройз сама сипа една кана с вино. В нея тя сложи билки, които щяха да помогнат на Джоан бързо да заспи. На Рудолф каза, че Джоан отсъства, защото иска да си почине.

Сватбената премяна на Джоан беше така подбрана, че да подчертава русата й коса и сапфирените очи. Дългите фусти бяха от меко падаща коприна със златист оттенък. Отгоре носеше наметало от по-тежка коприна — част от облеклото, използвано за пръв път преди шест години от дъщерята на краля — Матилда. Тя беше вдовица и се възползваше от всички нововъведения в модата, които бяха донасяни от континента в бащиния й двор. Наметалото на Джоан беше от зелено-синя коприна, дълго до коленете, и с къси ръкави. Всичките му ръбове бяха гарнирани със златна бродерия. Тънката й снага беше обхваната също от златен колан, който чудесно пасваше с бижутата й. На главата си носеше диадема, която прибираше русите й коси, падащи до кръста.