Флора Спиър - За любов и чест

Алейн си каза, че е глупак. Никое невинно момиче не би се чувствало добре, ако в съпружеската спалня влезе тълпа от цинично подвикващи хора. Той се надяваше, че Крайспън ще е мил с нея. Братовчед му не се отнасяше страстно към жените, но поне нямаше да я нарани. Той имаше добро сърце и не би тормозил една жена. Това бе единственото, за което Алейн можеше да благодари на бога.

Що се отнасяше до него, не му оставаше нищо друго, освен да им пожелае всичко най-хубаво и да излезе, преди да е казал или направил нещо, за което да съжалява. Другите гости също трябваше да оставят двойката насаме. В много случаи празнуващите оставаха в спалнята, докато бракът бъде консумиран.

След като се увериха, че двойката е добре настанена в мекото легло, гостите излязоха и отидоха в салона, за да продължат веселбата. Тогава Алейн напусна празника. Той се спусна по стълбите, взе една кана от най-хубавото вино на Рудолф и се запъти към конюшнята. Там седна върху купчина слама и се зае да изпразни съдържанието на каната. Това обаче не облекчи раздиращата го отвътре болка. Когато видя, че виното е свършило, той запрати каната в дървената преграда и тя се разби на парчета.

Легна върху сламата, закри лицето си с ръце и се опита да забрави образа на полуголата Джоан. Тя и неговият братовчед щяха да прекарат цялата нощ зад тежките сини завеси. Представата за тази картина му причини още по-голямо страдание, а собственото му желание към Джоан се превърна в непоносима болка, която терзаеше не само духа, но и младото му тяло.

— Защо? — изстена Алейн. — О, Господи, Джоан, защо не можеш да бъдеш моя?

— Ти знаеш защо. Крайспън е по-висшестоящ барон. — Парис се настани до него. — Ето. Донесох ти още една кана с вино. Това е единственото, което ще ти помогне тази нощ. Утре ще трябва да помислим за нещо друго.

— Ти си чудесен приятел. Най-добрият от всички приятели и аз толкова много те обичам, Парис — говореше Алейн с пияния си провлачен глас. Той взе предложената кана, вдигна я и изля съдържанието й в гърлото си.

— Утре сутринта ще си болен — предупреди го Парис.

— Защо пък утре сутринта? Че аз съм болен и сега и никога, ама никога и никой няма да може да ме излекува. Знаеш това, нали, стари приятелю? Никога няма да бъда излекуван. Никога. Ще я обичам до края на живота си, докато умра.

— Никога е прекалено дълъг период от време — каза Парис и взе празната кана от ръцете на Алейн точно преди той да запрати и нея. Беше донесъл наметалото на Алейн и покри раменете му с него. За да покаже, че е съпричастен към болката на приятеля си, той сам изпи няколко глътки, зави се и легна да спи.

Между сините завеси на сватбеното легло съпрузите лежаха плътно един до друг, без да се докосват. През целия си кратък живот Джоан никога не е била толкова объркана и изплашена.

— Ти каза, че Ройз ти е обяснила какво трябва да правиш и какви са ти задълженията, когато си с мен.

— Да. — Гласът на Джоан бе едва доловим. — Знам, че не трябва да ти се противопоставям каквото и да правиш с мен.

— Мисля, че ти също трябва да изпиташ удоволствие, Джоан. — Той протегна ръка към гърдите й. Тя изненадана трепна и Крайспън се отдръпна.

— Ще е много по-добре, ако мога да те виждам — каза той.

— Добре, че не можеш. Бих се срамувала, ако ме видиш без дрехи.

— Няма от какво да се срамуваш. Аз съм твой съпруг, а и ти имаш най-прекрасното тяло, което някога съм виждал.

Той постави ръката си отново върху гърдите й. Сега тя не се противи и остана да лежи под него. Нежно, той вкуси зърната й едно по едно. После целуна устните й, но това не беше като целувката на Алейн. Крайспън не бе способен да запали в нея огъня, който предизвикваше Алейн. Повлияна от тази мисъл и от спомена за другия мъж, Джоан докосна с език устните на Крайспън. Мигновено той се отдръпна.

— Къде, по дяволите, научи това? — запита я той. — Само проститутките правят така.

— Не знаех — оправда се тя. — Виждала съм слугите да го правят. Мислех, че ще ти хареса.

— Джоан, ти най-много ми харесваш, когато се държиш като невинна девойка, каквато си сега, и като скромна съпруга. Има някои неща, които добрите и почтени жени не правят.

— Но аз не знаех. — През съзнанието й премина мисълта, че Алейн я бе целунал по този начин и не я смяташе за непочтена жена. Той също й бе казал, че я обича, нещо, което Крайспън не направи.

— Разбира се, че не си знаела — нежно заговори Крайспън и отново я целуна по устните. — В невинността си ти си си позволила да бъдеш подведена от глупавите слуги. Не трябва да го правиш повече. Не подобава на съпруга на барон. Ще те науча на всичко, което трябва да знаеш и да правиш в това легло.