Флора Спиър - За любов и чест

— Като по-млад син за мен не е имало никакви земи, които да съм загубил — добави Парис. — Винаги ще ти бъда благодарен, чичо Еймбрас, затова, което направи за мен и Алейн.

— Уил е официално провъзгласен за барон на Бенингфорд и Хоугстън — каза Еймбрас на Джоан.

— Ние също трябва да ти благодарим за това. Уилям Крайспън се е променил. Пораснал е и е станал по-твърд.

— Месеците, прекарани с Алейн и Парис, му се отразиха добре — съгласи се Еймбрас. — Сега Уил е истински мъж и вече не се нуждае от настойници.

— Мъж. Да, такъв е. — Джоан погледна към сина си. — Уилям Крайспън, има нещо, което трябва да ти кажа. Възнамерявам да се омъжа за Алейн.

В салона настъпи тишина. Всички погледнаха към Джоан.

— Е? Нищо ли няма да кажеш? — запита го тя.

— Майко, аз вече знам за това.

— Как е възможно?

— Може да съм млад, но не съм сляп. Бях забелязал начина, по който ти и Алейн се гледате. После, през една от нощите, когато разговаряхме, аз попитах Алейн какви са намеренията му към теб. И той ми разказа цялата история за дългата си любов. Каза, че ще се жените, веднага щом ти си готова.

— Моментът изглежда подходящ — добави Алейн.

— Съжалявам, че не можа ти самата да ми кажеш това — каза Уил на Джоан. — Алейн ми обясни, че ти е било нужно време да решиш кога и как да ми кажеш.

— Направил ли го е? — Джоан отправи изпитателен поглед към Алейн. — Спомням си как някога взех бързо решение за начина, по който да използвам една винена кана. Уверявам те, милорд Алейн, че съм готова да взема същото решение отново.

Ройз започна да се смее. Парис погледна към нея, очаквайки някакво обяснение, но тя се отпусна върху рамото му и продължи да се смее. Смехът на Ройз бе последван от хихиканията на Джоан и Самира.

— Джоан, достатъчно. Искам обяснение — заповяда Алейн.

— Не си позволявай да ми заповядваш. Казах ти вече, че никога няма да приема заповеди. Обаче, ако ме помолиш учтиво, може и да ти кажа.

Лицето на Алейн бързо доби благо изражение:

— Много добре, моя скъпа лейди, би ли била така добра да ни откриеш твоята мистериозна тайна?

— О, да, милорд. Радвам се да чуя, че синът ми няма нищо против брака ни, защото ще трябва да се ожениш за мен колкото е възможно по-скоро. Ще имаме бебе.

— Бебе? О, Джоан, любов моя!

— Ройз и аз изчислихме, доколкото можем, и мислим, че се е случило първия път, когато правихме любов — информира го Джоан.

— Майко, моля те по-тихо. Не е необходимо целият замък да знае за състоянието ти.

— Мислиш ли — добави Уил, като се обърна към Самира, която стоеше до него, — че биха могли да проявят малко сдържаност на тяхната възраст?

— Мисля, че е прекрасно — отговори Самира.

Ройз мислеше същото и се усмихна на Парис.

— Има ли шансове да последваш примера на Джоан? — запита я той.

— Не, милорд, съжалявам, че трябва да го кажа, но нямам такива надежди.

— В такъв случай трябва незабавно да предприема нещо, за да променя състоянието ти.

— О, много бих се радвала.

През нощта Джоан бе в прегръдките на Алейн. Той се подпря на лакът и я погледна.

— Задачата ми в Англия е изпълнена.

— Милорд? — Между веждите й се появи бръчка.

— Не ме гледай толкова разтревожено. — Той целуна върха на носа й. — Спомням си едно младо момиче, което разказваше с блеснали очи за мечтата си да пътува. Сега те познавам по-добре и затова няма да ти заповядвам, а ще те помоля, Джоан. Ще дойдеш ли с мен?

— Винаги съм искала да видя света. Крайспън ми бе обещал да пътуваме. Спомняш ли си? Тогава се чувствах толкова щастлива.

— А баща ти бе толкова гневен…

— Отведи ме в Сицилия, Алейн. Искам да се наслаждавам на тюркоазните води там и да се разхождам под палмовите дървета.

— Ще трябва да се бия с тамошните лордове. Те ще искат да те отвлекат за харемите си.

— Не и мен. Скоро ще бъда много дебела и твърде стара. Вече съм почти на трийсет и три.

— Не си твърде стара за мен — прошепна той, — нито пък за любовта ми.

— О, разбира се, че не съм твърде стара за любовта ти. — Миг по-късно тя попита: — Може ли да имам копринена роба и дълги златни обеци?

— Задъхвам се, когато си те представям така — отговори Алейн. — Можеш да имаш всичко, което искаш. Вече ти казах, че съм богат. Но сега, скъпа, се концентрирай върху това, което правя. Не ме прекъсвай, защото се опитвам да те любя.

Лейди Самира от Палермо и барон Уилям Крайспън от Хоугстън и Бенингфорд се ожениха в началото на април 1153. Тъй като земите, които Уил наследи от баща си, бяха недобре стопанисвани дълги години, той реши да ги посети веднага след сватбата, за да ги опознае и да използва богатствата им.