Флора Спиър - За любов и чест

— Искам да лежиш върху мен — тихата й молба го изненада.

— Твърде тежък съм — предупреди я той.

— Не ме интересува. Искам да те усетя в мен, върху мен. Искам те веднага, Алейн, моля те!

Той докосна топлото място между бедрата й и от нея се отдели сладостна въздишка. Едва сега Джоан осъзна какво значи истинско удоволствие и наслада. Заля я вълна от неизпитван възторг и от устата й се отрониха приглушени викове на възбуда, когато пръстите му се промъкнаха между бедрата й и започнаха да галят набъбналата й плът.

— Все още съм ти ядосана — проплака тя, — гневна съм и толкова… толкова много те желая.

Тя протегна ръце и го придърпа към себе си, притискайки се неистово към силното му тяло. Алейн тихо простена и дишането му се учести, когато Джоан сластно започна да движи бедрата си, засилвайки все повече възбудата му.

— Обичам те — прошепна Джоан и продължи да извива бедра.

— Надявам се, че знаеш какво правиш — каза той задъхано.

— Да. Не мога да чакам нито секунда повече…

Алейн я целуна отново и разтвори с коляно бедрата й. Джоан се изпъна в дъга под него.

— О, Алейн! Искам те!

Като в просъница усети как той със силен тласък проникна в нея. За секунда остана без дъх, дълбока тръпка я прониза и тя безпаметно извика. Алейн впи устни в нейните и заглуши всеки звук. Бавно започна да се движи и Джоан изпита несравнимо удоволствие. Затвори очи и започна да извива таза си в ритъм с неговите тласъци, които ставаха все по-бързи, по-отсечени. В този миг бяха забравили всичко на този свят, освен всепоглъщащия ги екстаз, понесъл ги във вихъра си и приближаващ ги все повече към жадувания момент на пълно освобождаване от дълго насъбралата се, преливаща страст…

После, останали неподвижни и със слети устни, двамата си дадоха сметка, че насладата, която бяха изживели, е единствена и неповторима.

Лежаха прегърнати и си бъбреха тихо, разменяха си нежни признания и ласки.

— Трябва да ми обещаеш, че няма да казваш на Уилям Крайспън, докато аз не реша, че е дошло времето. Ако ме обичаш, ако наистина искаш да се ожениш за мен, то тогава ще се съгласиш, че аз и само аз трябва да реша кога да съобщя на сина си, че ще се омъжвам. Ако ме обичаш, трябва да се опиташ да разбереш колко важно е за мен това да организирам живота си, както аз искам.

— Винаги ли ще бъде така? — попита Алейн. — Винаги ли ще продължаваш да настояваш сама да организираш всичко?

— Може би невинаги, но достатъчно често. В това поне съм сигурна. — Тя помилва лицето му. — Ако се бях омъжила на четиринайсет за тебе, когато бях невинно момиче, тогава сигурно щях да бъда покорна съпруга, спазваща всички изисквания. Няколко пъти ти казах, че вече не съм момиче. Ако ме искаш за съпруга, ще трябва да се научиш да ме приемаш такава, каквато съм.

— Как можеш да поставящ под въпрос това, дали те искам, след като толкова години съм чакал само това? Поне за едно нещо съм сигурен. Ние двамата никога няма да скучаем. Дори когато остареем, ти винаги ще намираш нещо, с което да ме изненадваш, любов моя.

Навън Самира откри Уил. Той безмълвно се взираше в падащия сняг и сивото зимно небе.

— Ето наметалото ти — каза Семира, подавайки му дрехата. — Ще замръзнеш без нея.

Когато той не я взе, тя я наметна на раменете му.

— Знаеше ли за техните планове? — попита той, без да я погледне.

— Ройз ме повика в стаята си тази сутрин и двамата ми казаха. — Тя замълча за миг, а после добави: — Те са прекарали нощта заедно, Уил.

— Какво очакваш да кажа? — попита той. — Мислиш ли, че това ще ме убеди да се съглася с тази женитба? Ройз е баба! Това е срамно!

— Само доведена баба — каза Самира с усмивка. — Ройз е само няколко години по-стара от Джоан. Но знам как се чувстваш, Уил. В началото аз също бях шокирана.

— Предполагам, че няма нищо, което да можем да направим, за да ги спрем!

— Не, освен ако не заключиш Ройз, както е направил дядо ти с Джоан. Ти способен ли си на подобна жестокост? Позволи ми да те предупредя, че ако се опиташ да сториш нещо на баща ми, ще трябва първо да се справиш с мен, а после с тео Алейн и всичките му войници. — Самира му даде време да обмисли тази заплаха и после попита: — Наистина ли не искаш да видиш Ройз щастлива? Ти я обичаш, нали?

— Ще трябва да приема решението им — каза Уил след дълго мълчание.

— Това ще бъде най-умното нещо, което можеш да направиш.

Едва сега Уил погледна момичето до себе си.

— Мисля, че ти си наследила ума на баща си, Самира.