Флора Спиър - За любов и чест

— Баща ми твърди, че това е по-скоро от майка ми. Прости ли ми затова, чете излъгах? — попита тя. — Ако искаш да ме изслушаш, мога да ти обясня, дори да те накарам да разбереш защо не съм против решението на баща ми да се ожени отново.

— Вече знам повече, отколкото искам, за случилото се в Бенингфорд. — Очевидно той счете разговора за приключен и вдигна рамене в знак, че няма какво повече да каже. Самира не можеше да допусне това.

— Не знаеш всичко за причините ни да направим това, Уил. Всичко започна, когато майка ми умря и аз се страхувах, че баща ми също ще умре от мъка по нея.

Тя продължи и подробно му разказа събитията, които я бяха довели в Англия, пропускайки само факта, че Алейн е все още влюбен в Джоан. Това трябваше да бъде разказано от самия Алейн, не от нея.

В началото Уил не остана впечатлен от думите й и Самира не бе сигурна дали той изобщо й обръща внимание, но постепенно той стана по-заинтересован и дори започна да задава въпроси. Накара я да му разкаже подробно за живота си в Сицилия и работата на Алейн и Парис за крал Роджър. Така, унесени в интересния разказ, и двамата загубиха представа за времето.

— Вече стана съвсем тъмно — възкликна Уил, когато Самира спря да говори.

— Целият си покрит със сняг! — Самира изтръска насъбралия се върху раменете му пласт.

— Ти също. Косата ти е побеляла. — Той внимателно изтръска снега от косите й.

— Съжалявам, че ти бях толкова ядосан — прошепна. — Трябваше да изслушам всичко, което имаше да ми казваш, преди да те осъдя толкова жестоко.

— А аз съжалявам, че беше необходимо да те мамя — отвърна му тя.

Самира вдигна ръка с намерение да върне жеста му и да свали снега от русата му коса, но той задържа пръстите й в своите.

— Ръката ти е ледена. Сигурно вече цялата си замръзнала.

— Това е без значение. Най-важното в момента е, че ти ми вярваш.

— Да, вярвам на всяка твоя дума. Нека влезем вътре, за да се стоплиш до огъня. Ще ти налея малко вино.

На сутринта след Богоявление, точно когато жителите на Хоугстън се събуждаха с болка в главите и се заклеваха никога отново да не пият и ядат толкова много, дори и следващата година на Богоявление, един самотен конник, носещ кралската емблема, спря пред вратите на замъка. Той бе приет веднага и въведен в салона, където трябваше да се срещне с Алейн и Уилям Крайспън.

— Изпратен съм с известие от крал Стефан — съобщи пратеникът. — Синът на Матилда, Хенри от Анжу, приближава Англия със своята армия. Крал Стефан призовава всички верни му благородници да се присъединят към него. Нашият крал е решен да се защити от младия Хенри и да сложи край на тази дълга война.

— Трябва да отидем — каза Уил на Алейн. — Графът от Болсевор обичаше да казва, че независимо колко грешки е извършил Стефан, той ни е крал и ние му дължим подкрепата си. Трябва да го защитим от сина на Матилда.

— Никога не съм имал възможността да му се закълна във вярност — отговори Алейн, — но въпреки това ще дойда с теб и ще взема всичките си войници.

— Не знам как, но усещах, че ще се съгласиш. — Уил подаде ръката си и Алейн я прие, оценявайки, че Уил му предлага приятелството си.

— Какво е станало? — Парис влезе при тях. След като двамата мъже му казаха новините от двора, той отговори също като Алейн.

Много бързо те направиха планове и изпратиха съобщение до Бенингфорд със заповед за Оуайн да изпрати група мъже на главния път, където щяха да се срещнат. Оуайн трябваше да остане в замъка и да го подготви за обсада, ако се наложи. Същите заповеди бяха дадени и на капитана на охраната в Хоугстън. Кралският пратеник бе добре нахранен, преди да тръгне за следващия замък, където трябваше да предаде известието на краля.

През това време всички в Хоугстън вече бяха научили новините и дамите бяха сериозно разтревожени.

— Уилям Крайспън, бих желала да не ходиш — каза Джоан. — При сегашните обстоятелства можеш да бъдеш извинен. Нужен си тук, в замъка.

— Тръгваме скоро и аз ще яздя начело на войниците си — отговори синът й. — Прости ми, майко, но не мога да остана тук с теб. Зает съм.

По-късно през нощта, когато в замъка настъпи тишина, Алейн дойде при Джоан и тогава тя му каза колко против е решението на сина си.

— Ако се присъединим към Стефан и му окажем помощ — обясни Алейн, — от нас ще бъде свалено обвинението, че сме убийци. Парис е съгласен с мен.

— Ти ми се закле, че никога повече няма да се разделяме — извика Джоан в страх за него и за сина си.