Флора Спиър - За любов и чест

— Правя това заради нас — рече й той, — заради честта си. Нали не искаш да се омъжиш за един престъпник. Джоан, не искам да те напускам, но трябва. Моля те да ме разбереш.

— Мисля, че разбирам — отговори тя и се опита да се усмихне, въпреки че очите й бяха пълни със сълзи. — Щом изисквам от теб да уважаваш решенията ми, аз също трябва да уважавам твоите. Върви тогава, любов моя, а аз ще се моля за теб, докато се върнеш.

— Колко си смела и колко много те обичам. Всичко, което направя в битките, ще бъде направено както за честта ми, така и за любовта ми — закле се той.

Ройз не се противопостави на решението на Парис. Тя познаваше достатъчно добре природата му и не възразяваше за нещо, което той бе убеден, че трябва да направи.

— Толкова много ще ми липсваш — каза му тя.

— Мисли за щастието, което ни предстои, когато се върна. — Той я целуна и после стана сериозен: — Ако не се върна, трябва да знаеш, че ти промени живота ми и отново ми върна радостта. Подписал съм документ, според който ти имаш малка собственост в Сицилия. Самира наследява всичко останало. Искам да се грижиш за детето ми, ако аз бъда убит. Ще ми обещаеш ли това, Ройз?

— Обещавам, но предпочитам отново да бъдеш до мен.

— С божията благословия, ще бъда. Ти си истинско съкровище, Ройз. Заради тебе си заслужаваше да направя това дълго пътуване до Англия, да се изложа на толкова много опасности…

Самира знаеше, че няма никакво право да моли Уил да променя решението си. И докато Джоан и Ройз можеха да изпратят Алейн и Парис с най-добри благопожелания и да се сбогуват насаме, Самира трябваше да му каже само няколко думи на двора. След като прегърна Алейн и Парис, тя подаде ръцете си на Уил. Той ги взе и я погледна така, сякаш искаше да й каже нещо важно, но не може.

— Бог да те пази, милорд — прошепна Самира.

— И теб, милейди! — Ръцете на Уил притиснаха по-силно нейните.

С тих стон Самира се надигна на пръсти и го целуна по бузата.

— Милейди, ще спечеля всяка битка заради теб — обеща Уил. Той прибра ръцете си отново под наметалото и се отправи към коня си.

Всички заедно потеглиха към вратите на замъка.

Самира не можеше да понесе гледката на отдалечаващите се мъже. Тя тихо се върна в стаята си, където можеше да поплаче, без някой да й пречи.

Мъжете от Хоугстън се върнаха през март заедно с отец Еймбрас. Той съобщи, че е дошъл краят на почти двайсетгодишната гражданска война. Направи го, докато всички заедно празнуваха завръщането от битките.

— И така, най-сетне войната свърши. Войските на Хенри и Стефан се срещнаха при брега на Темза — каза Еймбрас. — Беше адски студен ден, падаше сняг и реката бе почти замръзнала. Ужасно време и място за битка. Тогава няколко от благородниците, верни на Стефан, и няколко свещеници, отидоха при краля и му казаха, че войната е разрушила страната. Здравето на краля също бе разклатено и съм сигурен, че той искаше да настъпи мир, за да си почине. Той и Хенри свикаха събора, на който стигнаха до споразумение. Матилда не стана кралица за щастие на всички, които не искаха да бъдат управлявани от жена. Стефан ще остане крал до смъртта си, а синът на Матилда ще наследи трона на Англия след смъртта му. Бяха обсъдени и други точки, но това бе най-важното.

— Колко глупаво — зачуди се Самира. — След толкова много години, след толкова погубени животи, унищожени села, те достигнаха до съгласие? Защо са били толкова неразумни цели двайсет години?

— Защото обстоятелствата са се променили с времето — отговори Алейн. — Собственият син на Стефан е мъртъв сега и така или иначе Хенри ще наследи трона. А и през онези години Матилда беше непокорна и арогантна млада жена, решена да стане кралица, както баща й бе обещал. Сега синът й е пораснал и лесно може сам да управлява. Тя също ще бъде доволна от решението. Цяла Англия трябва да празнува.

— Ние също имаме лични причини да празнуваме — каза Парис. — Благодарение на усилията на чичо Еймбрас аз и Алейн сме вече свободни граждани на Англия.

— Но безимотни — добави Еймбрас. — За нещастие, когато бащата на Алейн е умрял, Уортъм е останал във владение на короната, защото един престъпник не може да бъде наследник. Стефан е дал земите и титлите на един от своите верни благородници преди години и сега отказва да ги върне.

— Не ме е грижа за земите — каза Алейн. — Всичко, което исках, е петното от името ми да бъде заличено, както и това на Парис. А освен това открих и наказах убиеца на Крайспън. А що се отнася до Уортъм, последно съм бил там, когато съм бил седемгодишен. Почти не си го спомням. Жалко за титлата на баща ми, тези, които извоювах в Сицилия, са много по-важни.