Флора Спиър - За любов и чест

Парис бавно плъзна ръце по хълбоците й. Когато чу стона й, целуна нежно извивката на шията й.

Пръстите му пребродиха тялото й, тя се сгърчи, изпадайки в екстаз. Обляха я горещи вълни, разширяваха се, увеличаваха се. Когато той отново се придвижи нагоре, целуна я жарко по устните и отново обходи с леки целувки горната част на тялото й. Започна леко да масажира гърдите й, зърната й набъбнаха. Облиза ги леко с език, а след това впи жадните си устни там и започна да ги смуче нежно, гальовно, докато тя не започна да стене под него.

— Ройз! — прошепна той.

Замаяна, тя протегна ръце, сграбчи косите му.

— Парис. Аз не…

— Тихо, скъпа, отпусни се.

Трябва ли да е толкова хубаво? — изстена тя.

— Да, да, трябва.

Тялото й потрепери, когато опипващите му ръце достигнаха до хълмчето, където бедрата й се съединяваха. Пръстите му нежно се заровиха в подножието му, приласкавайки влажната топлина, усещайки как се разтваря и става гостоприемно.

Парис щеше да я поведе към тяхното върховно сливане. Страстта воюваше с нервите — трябваше да й е хубаво! Покри с тялото си нейното.

Когато тя се вкопчи в него, нежно разхлаби ръцете й. След това се плъзна в нея дълбоко, силно и неудържимо.

Стенейки, Парис се остави на нейното желание, предавайки се в плен на тялото й.

Те се любеха във вихъра на страстта, издигайки се до непознати висини, до неизвестни хоризонти, до един неразгадан свят, принадлежащ само на влюбените.

Празненството бе в разгара си, когато в салона влязоха Ройз и Парис, хванати за ръце. Щастливата усмивка на Парис и срамежливото изражение на Ройз предизвикаха интерес у всички присъстващи.

— Бих искал да ви съобщя нещо — рече Парис. — Лейди Ройз се съгласи да стане моя съпруга.

— Не, вие не можете!

На фона на бурните поздравления и наздравици гласът на Уилям Крайспън бе чут само от тези, които стояха близо до него.

— Ройз, не можеш да направиш това. Дядо умря преди по-малко от месец.

— Уил, съжалявам, ако плановете ни не ти харесват — каза му Ройз. — Но ти, както и аз, знаем, че вдовици с голямо наследство често се омъжват много бързо.

— Ти нямаш наследство — възрази Уил.

— Нямам, благодарение на Рудолф. Той се ожени за мен заради земите, които му донесох. След смъртта на Рудолф, като изключим малкото ми вдовишко обезщетение, аз съм една беднячка.

— Ти винаги ще имаш дом при мене. Аз никога няма да те изоставя и не е нужно да се омъжваш, за да оцелееш.

— Много си мил, Уил, и ти благодаря, че си загрижен за това, което се случва с мен. Аз искам да се омъжа за Парис и тъй като вече не съм ангажирана с друг мъж, мога свободно да го направя.

— Възнамеряваме да изчакаме, докато отец Еймбрас се върне — добави Парис. — Бихме искали той да благослови женитбата ми.

— Твърде скоро е — настояваше Уил. — Та ние нямаме никакви доказателства, че тези мъже са богати лордове от Сицилия, както твърдят.

— Еймбрас ни познава от момчета, мен и Алейн. Той потвърди, че историята ни е истинска. Съмняваш ли се в думите на един свещеник, Уил?

— Смятам, че решението ви е прибързано. Не мога да се съглася с него.

Уил не се съгласи и след дългите увещания на Парис, който му обеща, че ще бъде мил с Ройз. А нейният аргумент, че познава Парис още преди самият Уил да бъде роден и че бракът с Рудолф й е донесъл само болка и че тя не може истински да скърби за него, дори не бе изслушан.

— Твърде си стара, за да се омъжваш — каза й Уил, а Ройз избухна в неудържим смях.

— Мога честно да ти кажа — обясни Ройз, — че в момента се чувствам на не повече от шестнайсет и съм щастлива като младо момиче, изпитало за пръв път любовта.

Тя хвана ръката на Парис и го погледна с възхищение, което предизвика гняв у Уил. Той бутна стола си и се изправи.

— Това е отвратително! — изкрещя и излезе.

— Колко много прилича на баща си — отбеляза Алейн. — Реагира като него и ако си спомняш, Парис, Крайспън бе същият инат.

— Той няма да ни спре — отговори Парис и прегърна покровителствено Ройз.

— Чудесно е, че те виждам отново щастлив, стари сър Парис — поздрави го Алейн. После се обърна към Джоан и попита:

— Защо да не кажем и нашите новини на Уил, когато се върне? Нека започне да свиква с решението ни.

— Не! — извика Джоан. — Как можеш да ми предложиш подобно нещо? На него ще му трябва време да свикне първо с годежа на Ройз и Парис и едва тогава ще може да чуе още по-лошите новини.

— Лоши новини? — Алейн се бе опитал да бъде търпелив и да пази в тайна любовта си към тази жена от сина й, но думите й предизвикаха гнева му — Като барон, той ще чува много лоши новини всеки ден. Това, че майка му ще се омъжи за мъж, който е копнял за нея през целия си живот, не спада към лошите новини. Мисля, че трябва да му кажем веднага и да приключваме с това. Когато той научи истината, няма да се зарадва, че сме я крили от него.