Джек Слейд - Ласитър спира Похитителя на жени

Към гърба на Ласитър се насочиха няколко дула. Той замръзна на мястото си. Нямаше намерение да се отбранява. Знаеше, че в този момент всяка съпротива е безсмислена. Веднага щяха да го пребият.

Здрави юмруци извиха ръцете му на гърба. Железни пръстени се сключиха около китките му. Между тях увисна къса верига, която тихо проскърцваше.

Някакъв мъж пристъпи към него. Беше едър, широкоплещест, с буйна черна брада. Ласитър го познаваше. В тази област срещаше все стари познати. След Фис Конрой и Кърли Брийкър сега пред него се изправи скандално известният Айрън О’Мейли, познат на целия Запад под името Блек Сам.

— Радвам се да те видя пак, Ласитър — проговори Блек Сам. — Много ми е интересно каква каша си искал да забъркаш този път. Е, какво? Ще си кажеш ли всичко?

Ласитър видя насреща си широко ухиленото му лице. Знаеше, че не може да очаква нищо добро от този човек. Винаги, когато Блек Сам се държеше любезно, приличаше на вулкан, готов да изригне.

Пътищата им се бяха кръстосали преди години някъде край Сонора. Бяха се опознали доста добре. Тогава Ласитър все още не беше член на тайната Бригада Седем.

— Не ми се вярва, че има много за разказване — отговори той. — Познавам те добре, Сам. Ти си от хората, за които никоя тайна не остава скрита. Щом си пъхнеш носа някъде, узнаваш това, което те интересува, много по-бързо от всеки друг. Там ти е силата.

Сам беше видимо поласкан.

— Това е вярно — каза той. — Но и ти си имаш силни страни. Открай време си свикнал да вършиш всичко сам. Това ти е специалитет. Какво си тръгнал да гониш този път?

Преди Ласитър да отговори, се чу тропот от копита. Към групата се приближиха четири коня. На два от тях седяха ранените бандити Фис Конрой и Кърли Брийкър. Вече не бяха вързани. По някакъв начин другарите им бяха успели да ги освободят от белезниците. Това означаваше, че бандитите са изключително добре осведомени, защото тия белезници бяха съвсем нов модел на фирмата „Хъстли Джеремейн“ от Сент Луис. Специално производство, купувано единствено от правителството. Белезнцците можеха да се отворят, като се раздвижи по определен начин мъничко стоманено перце, поставено на такова място, че да е невидимо за всяко непосветено око особено ако човек не знае нищо за съществуването му.

Ласитър почувствува, че го побиват студени тръпки. Стана му ясно, че не бива да храни особени надежди. Тия бандити знаеха прекалено много.

Блек Сам приятелски го блъсна с юмрук.

— Какво става, амиго? Няма ли да проговориш най-после? Така ще спестиш приказките пред шефа. Иска ми се да чуя някоя приятна история от теб, Ласитър. Е, какво? Пак ли си същият магарешки инат както преди няколко години?

Двамата ранени бандити пристъпиха към Ласитър, олюлявайки се.

— Той смяташе да ни предаде на най-близкия шериф — изпухтя Кърли Брийкър. — Вероятно е искал да спечели премия. Този кучи син май е почнал да се изхранва с лов на хора.

Той щеше да се нахвърли върху Ласитър, но Фис Конрой бързо застана между двамата.

— Остави, Кърли! — каза студено мелезът. — Няма смисъл да се държиш като разярен бик. Все пак не бива да забравяме, че Ласитър се отнесе с нас доста почтено. Ако, разбира се, оставим настрана факта, че възнамеряваше да ни прати на бесилката.

Фис Конрой говореше спокойно и овладяно. В очите му нямаше и следа от гняв и омраза.

— Така е, нали, Ласитър? — попита той. — Ти наистина искаше да ни предадеш на шерифа.

Ласитър кимна. Разбираше, че няма смисъл да отрича.

— Да — каза той. — Щях да се опитам да спечеля премия.

— По дяволите! — изруга Блек Сам с трудно потискан гняв. — Как ти даде сърце да го направиш? Така ли се отнася човек със старите си другари?

Ласитър веднага намери подходящ отговор. Блек Сам му го беше подсказал с думите си.

— Бях останал без нито един цент. Напълно съм фалирал — каза той. — Разчитах да получа общо четири хиляди за двамата. Но ти нима вярваш, че щях да изоставя Фис и Кърли на произвола на съдбата, Сам? Как можа да ти хрумне подобна глупост? Разбира се, че щях да го измъкна веднага след като получа награда за главите им.

Той усети, че в сметката му има голяма грешка, но се надяваше никой от тия негодници да не я е забелязал.

За съжаление надеждата му остана напразна.

Първо това пролича по лицето на Блек Сам. Бандитът се ухили още по-широко отпреди, хвърли кос поглед към Конрой Брийкър и изръмжа:

— А как стои въпросът със златото, амигос?

Ласитър усети, че сърцето му изстива.