Джек Слейд - Ласитър спира Похитителя на жени

Мъжът беше избягал от Испания, където го търсеха за убийство. Твърдеше се, че убил някакъв много влиятелен мъж, човек с изключително значение за Щатите. По мнението на Ласитър това беше истинската причина, поради която правителството искаше този Кастило де Тамарит да бъде намерен колкото се може по-бързо.

Всички тези мисли бегло преминаха през съзнанието му. При това той се вглеждаше в очите на момичето, което беше дъщеря на убития му приятел.

В ума му кънтяха думите й:

— Вземи ме със себе си, Ласитър!

Те бяха казани само преди секунди, но му се струваше, че оттогава е минала цяла вечност.

Той продължаваше да държи момичето в обятията си. Усещаше как в гърдите му отново се надига онова чувство, което го правеше слаб, когато до него имаше красива жена.

„Вземи ме със себе си, Ласитър!“

Дълбоко в себе си той вече беше взел решение.

— Ще те взема, Джоси — промълви той. — Аз…

Тя затвори устните му със своите. Те бяха меки и страстни, а натискът на ръцете й неволно напомни на Ласитър усилията на давеща се жена.

— Благодаря ти! — прошепна тя. — От самото начало бях сигурна, че няма да ме изоставиш в беда.

— Но как стои въпросът с Похитителя на жени? — попита той.

Джоузефин хвърли плах поглед към двамата пленени бандити. Те седяха на земята с наведени глави, но не личеше да са загубили последната си надежда.

— Тия двамата са от неговата банда — заразказва шепнешком тя. Говореше съвсем тихо, боейки се да не я чуят Конрой и Брийкър. — Предводителят й бил страшен човек. За него се разправя, че никога не изоставя в беда хората си. Затова и тия двамата никак не се боят за живота си.

— Похитител на жени — промърмори Ласитър. — Не знаеш ли как се казва?

Тя поклати глава.

— Казват, че никой не знае, освен самият той. Непрекъснато се преоблича и се появява под ново име. Този човек е същински дявол!

Ласитър се усмихна окуражително.

— Не бива да се страхуваш, Джоси.

Вече не се учудваше, че момичето не му разказа още в началото за Похитителя на жени. То беше изпаднало в шок след смъртта на родителите си.

Ласитър хвърли поглед към потъналото в мрак поселище и станцията на Уелс фарго.

— Ще вържем конете — каза той. — После ще отидем там.

Джоузефин кимна, целуна го отново и той отиде да се погрижи за конете. Малко по-късно двамата мълчаливо заслизаха надолу към долината. Бледа лунна светлина огряваше местността. Стърчащите в небето скали и високите дървета приличаха на мълчаливи чудовища от друг, загадъчен свят.

На стотина стъпки от един обикновен блокхаус Ласитър спря. От малкия отвор на прозореца се процеждаше мътна светлина.

— Почакай тук! — прошушна той. — Ще се опитам да узная нещо.

Девойката се опита да бъде смела.

— Не се бави много, Ласитър.

— Ще побързам. Скрий се в храстите и пази тишина. Каквото и да се случи, не бива да губиш самообладание.

— Имай ми доверие — промълви тя.

Скоро Ласитър изчезна в мрака, фигурата му сякаш се разтвори в нощта. Никакъв шум не издаваше, че някъде напред той се промъква към малката къщичка.

Джоузефин втренчи горящи очи в мястото, където беше изчезнал големият мъж. Устните й мълвяха несвързана молитва. Молитва за Ласитър.

Междувременно Ласитър беше стигнал хижата. Явно беше построена наскоро, защото усети свеж мирис на дърво. Дърветата за стабилните й стени са били отсечени едва неотдавна. От дясната страна на къщата беше направена зеленчукова градина, зад която се намираше оградена ливада. Там пасяха или мързеливо лежаха в тревата цяла дузина говеда. В кошарата отляво на къщата той разпозна очертанията на няколко коня, които стояха с наведени глави и от време на време тихо изпръхтяваха.

Ласитър се плъзна към прозореца, през който се процеждаше светлина. Хвърли поглед през стъклото и видя оскъдно мебелирана дневна с чисто изметен дървен под. На саморъчно изработената маса беше поставена газена лампа. В светлия кръг се виждаха съдове за хранене — три чинии, голямо гърне, пълно до половината, парче хляб и три дървени лъжици.

В хижата беше тихо. Никакъв шум не намекваше за човешко присъствие. Ласитър предположи, че хората внезапно е трябвало да излязат. Сигурно нещо ги е изненадало по време на ядене, но нямаше никакви следи да се е водила борба.

Той внимателно се промъкна обратно. Стигна до мястото, където беше оставил Джоси, и внезапно разбра, че е попаднал в капан. Джоси я нямаше, но храстите около него изведнъж оживяха. Твърди стъпки, блестящи дула на пушки, тук и там тих подигравателен смях.