Джек Слейд - Ласитър спира Похитителя на жени

Сполетя я нов шок, още по-страшен от предишния.

А тя нищо не подозираше! Беше се върнала от Испания в Щатите с вярата, че родителите й са живи и здрави. Надяваше се, че вкъщи ще намери помощ и подкрепа за своя съпруг, който трябваше да избяга от Испания.

— Какво е станало с родителите ми? — изпищя отчаяно тя. — Вярно ли е, че са мъртви? Ти си накарал да ги убият, Ричард О’Лийри!

Похитителя на жени кимна с ледено изражение.

— Да, направих го. Така трябваше.

— Но защо, защо? — изплака Корина.

— Баща ти узна някои неща за мен по една глупава случайност. Бях отвлякъл дъщерята на един фермер от Орегон и трябваше да бягам. По пътя освободих момичето, защото преследвачите бяха по петите ми. Разделих се с хората си и препуснах към „Циркъл Ем“. Зет ми ме скри в ранчото, а малко по-късно пристигнаха преследвачите. Мак Лийн знаеше, че търсят мен, и когато си заминаха, ми поиска сметка. Естествено, не му казах истината. Разправих му съвсем друга история. Представих му нещата така, сякаш момичето само е поискало да избяга с мен от строгите си родители. Отначало баща ти се направи, че ми вярва, но после разбрах, че много скоро ще узнае цялата истина. Затова трябваше да го отстраня от пътя си, също и сестра ми Сара. Ставаше въпрос за моята сигурност.

Корина сведе глава. Раменете й се разтресоха. По лицето й се стичаха сълзи.

— Божичко! — шепнеше младата жена. — Ще полудея…

В тези минути тя не беше в състояние да разсъждава разумно. Джоузефин Кейн обаче се владееше учудващо добре.

— Защо обявиха за наследник теб, Ричард О’Лийри? — попита тя. — Нали се знаеше, че семейство Мак Лийн има дъщеря?

О’Лийри кимна пренебрежително.

— О, да, знаеше се — отговори той. — Аз не бях обявен за наследник, а само за управител на наследството. По-късно всичко щеше да се уреди по законен начин.

— Значи се готвеше да премахнеш и Корина? — попита разгневено Джоси. — Какво престъпление си измътил пак в перверзния си мозък?

Бандитът се озъби яростно.

— Може би наистина щях да я убия — отговори той с тон, който показваше, че за него това е нещо съвсем нормално. — Но по-вероятно е след известно време да я изпратя в Мексико. Някъде по-далеч на юг. Там познавам добри посредници. Ако всичко стане, както съм го намислил, един ден вие двете ще се озовете в някой мексикански бордей. Има достатъчно места, до които ръката на закона не достига. За вас е отредена същата участ, както и за всички останали, които са попадали в ръцете ми. Затова не се поддавайте на излишни надежди.

Корина се изплю право в лицето му.

— Ти си свиня, О’Лийри! — изкрещя тя. — Бъди проклет! Дано адът те погълне, безумецо!

Той като луд се нахвърли върху нея. Имаше късмет, че се раздвижи точно в този момент. Защото, когато направи първата крачка към пленницата си, в стаята проехтя изстрел.

Бандитът усети горещия полъх край лицето си и светкавично се хвърли настрани. Куршумът профуча на сантиметри от Джоузефин и се заби в стената зад нея. Момичето ужасено изпищя.

Двамата бандити бързо приклекнаха на сигурно място вляво и вдясно от прозорците, така че отвън никой не можеше да ги види.

Навън отново проехтяха изстрели.

Кратка престрелка, после отново настъпи тишина.

Двамата главатари, клекнали на пода, загрижено се спогледаха.

— Ами сега, шефе?

Ричард О’Лийри сви рамене.

— И аз не знам. Но засега е невъзможно да изчезнем оттук. Ония кучи синове отвън явно са решили да рискуват. Ние обаче трябва да доведем нещата докрай.

По челото му блестяха капки пот. Погледна жените безумно като подгонено животно. Но в размътения му мозък вече се оформяше поредният дяволски план…

Ласитър и двамата му другари предпазливо се бяха промъкнали на един изстрел разстояние от ранчото. През двата прозореца ясно се виждаха бандитите и техните пленници.

Когато за втори път тази нощ се сблъска с ужасната гледка, испанският граф глухо простена.

— Сега ще ни помогне само желязното спокойствие, амиго — каза Ласитър и меко положи ръка на рамото му. — Там долу има поне двайсет души, дори двайсет и пет. Ние сме само трима и нямаме никакъв шанс срещу тях. Те със сигурност няма да се оставят да ги изненадаме както преди.

— Ласитър е прав — намеси се Тор Ериксън. — Бандитите дебнат навсякъде около ранчото. Обкръжили са къщата, а ние нямаме и понятие какви позиции са заели. Откритото нападение е равно на самоубийство. Най-добре е да изчакаме.

— Но в никакъв случай не бива да забравяме жените — промърмори Ласитър, който искаше да успокои испанския граф и да го предпази от някоя необмислена постъпка.