Джек Слейд - Ласитър спира Похитителя на жени

— Ричард О’Лийри е способен на всякакви мръсотии — продължи траперът. — Той е дявол с човешко лице. Мина доста време, докато разбрах, че именно той е Похитителя на жени. Престъпникът се криеше толкова добре, че само по случайност попаднах на следите му. А той се оказа зет на моя най-добър приятел! И до днес не мога да го проумея.

Тримата продължиха разговора си, без да изпускат от очи дървената хижа. Ласитър непрекъснато хвърляше загрижени погледи към испанския граф, защото се боеше, че горещата му кръв ще го подтикне към нови прибързани действия.

През изминалия половин час траперът им беше разказал всичко за страшния престъпник. Вече знаеха, че името му е Ричард О’Лийри и е брат на майката на Корина.

През последните няколко години този мъж беше станал същински фантом. Навсякъде се говореше за него, разпространяваха се всевъзможни слухове. Но никой не можеше да каже със сигурност кой е той и откъде е дошъл.

Твърдеше се, че Похитителя на жени върлува из целия Запад. Много млади жени и неомъжени момичета бяха отвлечени. Когато семейство Мак Лийн загина при нещастен случай, старият им приятел Тор Ериксън узна за това и реши да разследва смъртта им. Беше намерил някои следи и беше обиколил страната, за да се срещне с всевъзможни хора.

Така успя да научи доста интересни неща.

Между другото му казаха, че веднъж Ричард О’Лийри се е скрил от полицията в „Циркъл Ем“, ранчото на сестра му и зет му.

Ласитър отново се обърна към испанеца.

— Амиго Кастило — заговори той, — одеве каза, че с жена ти сте избягали от Испания. Защо е трябвало да бягате?

Без да откъсва очи от блокхауса, испанецът обясни:

— Бих се на дуел с един човек. Името му е Херардо де Рамон и Кинтеро. Той е известна личност в Испания, кралски администратор. Освен това семейството му е много влиятелно. Аз убих този човек, Ласитър. Имаше двубой с ками, както е обичайно при хора на честта. Беше съвсем редовен дуел със секунданти и по всичките правила на честта. Аз спечелих. Нямах намерение да го улуча смъртоносно и съм абсолютно сигурен, че не аз му нанесох последния удар. Но не мога да го докажа. Нямам и свидетели, защото секундантите, които ме придружаваха, също са мъртви. Твърди се, че са ги нападнали улични разбойници. А те щяха да потвърдят, че когато ловното ми куче облиза камата, по която имаше петна кръв от противника ми, то веднага умря. Толкова се обърках след всички тези събития, че се осъзнах едва когато срещу мен беше повдигнато обвинение в убийство. В Испания аз бях на страната на хората, които се бореха срещу краля, и противниците ми използваха удобния случай да ме унищожат. Трябваше да бягам. Всичките ми имоти в Андалусия бяха иззети от държавата и отидоха в ръцете на враговете ми. Но те все още се боят от мен, тъй като имам много приятели в Испания. Междувременно научих, че неприятелите ми са поискали да бъда екстрадиран от Съединените щати. Надявах се да намеря подслон при тъста си поне за известно време, но и този път дяволът ми се изпречи на пътя. По-добре да бях умрял, Ласитър. Така щях…

Докато говореше, той непрекъснато държеше пушката си на рамо, готов за стрелба. Увлечен от думите му, Ласитър не забеляза, че графът напрегнато наблюдава онова, което ставаше в блокхауса.

Испанецът не успя да завърши изречението си, когато побеснелият от гняв бандит се нахвърли върху жената. Той тъкмо протегна към нея костеливите си ръце, с пръсти, подобни на нокти на орел, когато графът извика дрезгаво и като в транс натисна спусъка.

Ласитър и Тор Ериксън скочиха изненадани, когато проехтя изстрелът. За момент и двамата се спряха като вцепенени. Видяха, че окованата Корина болезнено се сви, и помислиха, че е улучена от куршума.

— Божичко! — прошепна испанецът. — Прострелях собствената си жена!

Думите му заглъхнаха в безредната стрелба, която откриха бандитите.

— Назад! — изкрещя Ласитър, след като беше изпратил три куршума. — Няма смисъл да стреляме повече!

— Правилно! — изръмжа Тор Ериксън и в следващия миг изчезна между обраслите с храсталаци скали.

Испанецът отново се прицели към къщата, но Ласитър изтръгна пушката от ръцете му.

— Триста дяволи! — извика гневно той. — Не разбираш ли, че е безсмислено! — и го повлече след себе си в мрака.

Няколко куршума профучаха покрай ушите му. Сякаш долу край ранчото се беше разположила цяла армия. Когато обаче забелязаха, че отгоре вече не се отвръща, бандитите също прекратиха стрелбата. Тримата мъже смениха позицията си и Тор Ериксън заговори с ненарушимото си спокойствие: