Джек Слейд - Ласитър спира Похитителя на жени

— Боже милостиви! Едва се изплъзнахме. Ти направи грешка, графе де Тамарит. Ако не съумееш да овладееш нервите си, скоро и тримата ще се озовем в отвъдния свят.

Испанският граф се отпусна на земята и сведе засрамено глава.

— Много съжалявам — прошепна той. — Но ви моля да ме разберете. Когато видях, че негодникът се нахвърли върху жена ми, не можах да издържа.

— Няма нищо — отговори Тор Ериксън. — Не се извинявай, амиго. Всеки може да изпусне нервите си.

Тримата се бяха разположили на около петдесет стъпки нагоре между скалите и гъстите храсталаци. Оттук ранчото се виждаше много добре. Вътре цареше мъртва тишина. Различаваха се само двете женски фигури. Все така приковани към стената.

— Ами сега? — прошепна графът. — Знае ли някой от вас какво трябва да направим? Или всичко свърши?

Тор Ериксън усмихнато заклати глава.

— Всички шансове са на наша страна — отбеляза той. — Но този О’Лийри е непредвидим. Сигурно ще има и мъртви. Няма да успеем да го избегнем. Пътят ни е предопределен. Може би именно ние тримата ще умрем първи, а двете жени ще завършат живота си в някой мексикански бордей. Те ще проклинат съдбата си, докато сенаторът О’Лийри открива училища, църкви или нови болници. Такъв е животът, амигос. Всеки добър човек трябва да знае, че в живота има и поражения. Ние имаме добри намерения, но съдбата понякога решава друго. Затова смятам, че трябва достойно да приемем участта си. И преди всичко да запазим спокойствие, иначе сме загубени.

Ласитър внимателно изслуша тирадата на стария трапер.

— Сенатор ли каза? — попита след малко той. — Да не би този тип да е станал сенатор във федералното правителство?

— Събрах достатъчно информация — отговори Ериксън. — Знам, че негодникът вече е протегнал пипалата си към това място. Положението на дребен бандит не го задоволява.

— Дребен бандит май не е много точно — отбеляза сухо Ласитър.

— От гледна точка на разума всички бандити са дребосъци — каза Ериксън. — Колкото и гениални да ни се струват, външният блясък лъже. Един разбойник не може да бъде голям мислител. Иначе още от самото начало ще проумее, че действията му са напълно безсмислени.

— Имаш право — промърмори примирително Ласитър. — Ами ако О’Лийри все пак успее да се промъкне във федералното правителство? Тогава какво, Тор Ериксън, Представяш ли си — престъпник начело на страната!

Траперът се усмихна. Той беше много мъдър мъж.

— Ти не си глупак, Ласитър — продължи тихо той. — И би трябвало да знаеш, че често начело на народите са заставали престъпници. Не вярвам, че подобни неща могат да бъдат избягнати. При нас в Щатите още не е ставало такова нещо, но може и да се случи някой ден. Кой знае какво ни очаква… Оттатък в старата ни родина има много престъпници по кралските тронове. Само като си помисля за това, бих могъл да се разплача от мъка.

— Вярно е, човек може да полудее — намеси се в разговора им Кастило де Тамарит. — Уверявам ви, че тук сте си много добре. Вярно е — в Америка има добри и лоши хора също както в Европа. Но тук всеки има свободата и правото да се бори със злото. Тук всеки истински мъж може да грабне меч и да защити правата си. Това е много добре.

Ласитър удовлетворено кимна. После усети, че двамата мъже го наблюдават отстрани и чакат отговора му.

— Да, човешкият живот е една непрекъсната битка — промълви той. — Докато свят светува, това не може да бъде избягнато.

В този миг траперът тихо изсвири. Безшумни като сенки, трите кучета се плъзнаха към стопанина си.

Едно от едрите животни се приближи до Ласитър и го подуши, окуражено от знака на господаря си.

Големият мъж импулсивно зарови пръсти в гъстата козина на врата му.

— Това е Вотан — обясни тихо траперът. — Той е най-силният от тримата ми приятели. И най-дръзкият. Много ти подхожда, Ласитър. Така поне мисля аз.

Вотан се притисна до него, сякаш този мъж винаги му е бил приятел. А Ласитър изпита усещането, че има край себе си разумно същество.

— Много добре, Вотан — промълви Тор Ериксън. — Още отсега виждам, че вие двамата ще се разберете. Наистина си приличате и ще станете добри приятели. Внимавайте добре един за друг! Винаги мислете за това, че можете да разчитате един на друг.

Голямото куче леко изръмжа, сякаш изразяваше съгласието си. То беше разбрало думите на господаря си.

— А сега, Балдур — продължи Тор Ериксън. — Иди при този мъж и застани до него!

Той посочи испанския граф и Балдур послушно легна до него, както Вотан беше легнал до Ласитър. Учудващо беше как тези грамадни кучета се подчиняваха на тихия глас на трапера.