Джек Слейд - Ласитър спира Похитителя на жени

— Винаги съм обичал повече жените, отколкото мъжете — обясни важно той. — А този испанец не представлява опасност за нас. Казах ли ти впрочем, че той е търсен от властите? Получих тази информация още преди две седмици. Испанското правителство иска този Кастило де Тамарит да бъде екстрадиран от страната.

— Това нас изобщо не ни интересува — промърмори гневно Блек Сам. — Сега този мъж е някъде наблизо и заедно с другите двама представлява заплаха за нас. Не бива да подценяваме тези мъже, шефе.

— Ние не ги подценяваме, Сам. Но ти говореше за трима души. Кой е третият?

— Не го познавам. Приличаше ми на трапер. Носи дреха от дивечова кожа, обшита с ресни и има посивели коси, доколкото можах да го видя в тъмнината.

— Значи трима души — прекъсна го О’Лийри. — Не ги ли нападнахте? Разкажи ми, но по-бързичко, Сам! Нямаме много време.

— Нападнахме ги — отговори Блек Сам. — Бяхме сигурни, че ще се справим лесно с тримата негодници, но внезапно върху главите ни се стовари същински ураган. Видях само как срещу мен се втурна огромно калифорнийско куче. Страшна гледка, шефе! Изстрелях два куршума срещу тоя звяр, но не го улучих. Не можехме да се сражаваме с кучета. Затова се оттеглихме, иначе бяхме загубени. Трябва да се махнем оттук колкото се може по-бързо, шефе! Тая работа става твърде напечена.

Ричард О’Лийри подигравателно се изсмя.

— Май сърцето ти е паднало в гащите, Сам? — попита отвисоко той. — Това хич не ми харесва. Не е ли по-добре да те заменя с някой друг мъж?

— Не е нужно, шефе. Можеш винаги да разчиташ на мен. Но не бива да гледаш леко на цялата тази история. Аз мисля за всички нас, повярвай ми! От ония тримата може да се очаква всичко. Още тази нощ ще ни подпалят чергата. Крайно време е да се махнем оттук. Вслушай се в съвета ми, шефе!

Думите на О’Мейли прозвучаха като заклинание.

Лицето на бандитския главатар доби израз на преследван човек. Очите му диво засвяткаха.

— А къде ще избягаме, Сам? В ранчото „Циркъл Ем“? Или в мексиканската ми хасиенда? Не, не, Сам, няма полза от всичко това. Само ще отдалечи края ни, но няма да може да го спре. Ако сега хукна да бягам, това означава сам да си тегля куршума. Доста добре размислих над всичко. Бягството е безполезно. То само ще ускори края ми.

— Нищо не разбирам — изръмжа О’Мейли. — В очите на всички ти си известен и уважаван човек. Като се върнем в „Циркъл Ем“, ще затворим двете жени в избата. Дори и да дойде въоръжен отряд с шерифи и специални пълномощници, за да ти иска обяснения, никой в нищо не може да те обвини. Твърде малко хора са посветени в тайната на мазето затвор. Няма как да го открият, освен дяволът да им го посочи. В ранчото няма от какво да се страхуваш. Точно обратното — възмутено ще отхвърлиш всички обвинения и ще наречеш лъжци хората, които искат да ти припишат някакви престъпления. Никой няма да смее да ти навреди, шефе.

Ричард О’Лийри стоеше пред него със смръщено чело. В очите му все още святкаха неспокойни искрици, израз на обзелата го паника.

— Траперът! — извика нервно той. — Сега се сетих кой е той! По-рано в ранчото на зет ми живееше ловец на вълци на име Ериксън, Тор Ериксън. Преди три години го срещнах за последен път в „Циркъл Ем“. По-късно узнах, че се е оттеглил в планините. Твърдяха, че поради някаква стара история е бил търсен от закона. Зет ми сигурно му е помогнал да се отърве от някои затруднения, защото двамата бяха големи приятели. Нищо чудно, че траперът иска да се реваншира.

— Много е вероятно — промърмори О’Мейли. — Той сигурно се е замислил как така и двамата собственици на ранчото умряха преждевременно.

— Беше нещастен случай! — избухна бандитът. — Съдът много ясно и точно установи това. Случват се и такива работи — внезапно скалата се срутва и погребва под камъните някой малък кабриолет. Върху мен не падна и сянка от подозрение. Когато стана нещастието, аз бях в хасиендата си в Сонора. Уведомиха ме за смъртта им, тъй като съм техният единствен наследник. Така всичко мина по реда си. Никой никога няма да успее да докаже, че смъртта на семейство Мак Лийн е настъпила по неестествен начин. В това отношение няма защо да се тревожа, Сам.

О’Мейли кимна.

— Тогава да тръгваме на път! — предложи той. — А жените да дойдат с нас.

— Разбира се, ще ги вземем със себе си — отсече Похитителя на жени. — Не искам да си развалям удоволствието.

Корина се извиваше като обезумяла в оковите си. Току-що беше узнала, че родителите й са мъртви.