Джек Слейд - Ласитър спира Похитителя на жени

— Тия негодници повече няма да посмеят да ни нападнат — проговори той. — Обзалагам се, че няма да ги видим вече.

Ласитър оставаше скептичен.

— Наистина ли мислиш така, Ериксън?

Старият трапер се изсмя.

— Имам доверие в кучетата си — отговори той. — Това са най-добрите приятели и съратници в битките, които човек може да си представи. Усещат всеки неприятел и са готови да го прогонят. Няма да допуснат никого близо до нас, без да ни предупредят. Ето че пак ми дават знак. Чухте ли вой на койот? Това не беше прерийният вълк, а едно от моите кучета. Името му е Локи, хитрецът. А другите се казват Балдур и Вотан. Тези имена съм взел от старите легенди за боговете на родината ми. Вотан, Балдур и Локи са били богове на предците ми. Локи — хитрият помощник на хората. Вотан — господарят на лова, водачът на голямата войска на мъртвите. А Балдур е най-великият от тримата — умен и благороден.

Очите на стария трапер блестяха с въодушевление, когато говореше за своите кучета. Искаше да прибави още нещо, това ясно пролича от вида му. Беше забравил всичко наоколо, но испанският гранд рязко го върна в действителността.

— За бога, Ериксън! — извика той. — Вярно е, че твоите кучета са най-умните, най-красивите и най-смелите същества на света. Но вече е крайно време да се погрижим за жените. Ласитър, нали и ти мислиш така?

Преди Ласитър да успее да проговори, Тор Ериксън вдигна ръка и продължи с невъзмутимо спокойствие.

— Разбирам те, Кастило де Тамарит. Прави ти чест, че си толкова разтревожен за жена си. Но сега трябва да бъдеш смел и изключително търпелив. Ти…

— Какво искаш да кажеш? — прекъсна го гневно графът. — Няма повече да чакам, Тор Ериксън! Времето напира. Трябва да ударим колкото се може по-скоро, иначе всичко е загубено.

Старият трапер сериозно поклати глава.

— Още е рано, граф Кастило.

— Защо? Не те разбирам! Колкото по-скоро нападнем ония бандити, толкова по-бързо ще освободим жените.

— Ти не познаваш Похитителя на жени, граф Кастило. Той е същински дявол. Сигурен съм, че отдавна е подсигурил гърба си. Много добре знае какво трябва да направи.

— Е, и какво ще направи той, Ериксън?

— Ще се подготви за бягство, защото е страхлив и подъл.

— Не ти вярвам, Тор. Откъде знаеш всичко за него? Познаваш ли го изобщо?

Траперът невъзмутимо кимна.

— Много отдавна го познавам, графе. Мисля, че съм единственият човек, който знае как може да бъде спрян престъпният му занаят. Има само един начин.

— Тогава ни го покажи, Ериксън! — подкани го Ласитър.

— Ще го направя, приятели…

— Първо обаче искам да разбера какво става в ранчото! — избухна испанецът. — Ще се успокоя едва когато видя с очите си.

— Всичко ще узнаеш, граф Кастило де Тамарит — отговори траперът. — Елате с мен, вие двамата. Сега ще ви покажа всичко. Ще узнаете и тайната на човека, наречен Похитителя на жени. Той е злият дух на нашата страна и е крайно време да го пратим при предците му в ада…

Пъхтейки от гняв, но с треперещо от страх сърце, главатарят на бандитите тичаше към ранчото. Този път главата му не беше скрита в маска, но във вълнението си той почти не го забелязваше. В този момент нищо не го интересуваше.

Реагира слепешката като повечето от хората си. Страхът ги подгони към блокхауса и никой не беше в състояние да разсъждава разумно. Поне не в тези минути.

Ласитър беше вече видял лицето му. Някои от хората му сигурно също.

Мислите лудо се блъскаха в главата на бандита.

Скоро всички щяха да узнаят кой се крие зад черната маска. Личността му повече нямаше да бъде забулена в тайна и страшният ореол около него до голяма степен щеше да бъде разрушен.

Нямаше друг път, освен да върви напред. Да се спаси онова, което все още може да бъде спасено! Тази мисъл завладя изцяло ума на бандита.

Но имаше ли нещо за спасяване?

Щом се разкрие истинската му самоличност, в Щатите с него ще бъде свършено. А това можеше да се очаква много скоро, по-скоро, отколкото му се искаше.

Ще му устроят такава хайка, каквато никой престъпник досега не е преживявал. Властите по съвсем разбираеми причини ще вложат всички сили, за да го заловят жив…

Много добре си представяше какво ще се случи после: големи заглавия по вестниците, шумен съдебен процес. Ще го покажат пред очите на всички разголен и жалък. Ще извадят на бял свят всичките му болезнени и перверзни наклонности. Не! На всяка цена трябва да се избегне унижението, каквото и да му струва това.