Джек Слейд - Дяволът, светицата и Ласитър

Но след като първият пристъп на замайваща възбуда премина, разумът му започна пак да се обажда.

— Кога мислиш, че ще имаш посетители?

— Днес вече няма да идват.

— Сигурна ли си?

— Тук има хора само в определени дни — усмихна се тя. — Не се тревожи. До утре вечер никой няма да ни досажда.

— Значи тогава мога да се изкъпя необезпокояван от никого — отбеляза той.

— Разбира се. Аз естествено ще се изкъпя с теб.

Те излязоха и малко по-късно лудуваха като любовна двойка в студена вода на басейна, който беше направен много майсторски. Дори и дъното му беше покрито с гладки камъни.

Това вече си е истински лукс, трябваше да установи Ласитър.

Луа се хвана за него и под водата го обгърна с дългите си здрави бедра.

— Страхотен си! — простена тя одобрително. — Даже и студената вода не ти влияе ни най-малко на…

И двамата се засмяха. Времето като че ли летеше. Слънцето се бе спуснало ниско над земята, когато те най-сетне излязоха от басейна.

В кръчмата Ласитър отново се облече.

— Сега съм гладен като вълк — каза той. — Но първо ще се погрижа за коня си.

— Междувременно ще приготвя нещо за двама ни — каза тя и изчезна в кухнята.

Ласитър излезе и разседла светложълтия си кон. После го заведе в обора.

Той не обърна внимание на обстановката около себе си. През цялото време бе погълнат от мисълта за пламенната Луа, червенокосия ангел на тази пустош.

Постепенно се стъмни. Когато се върна, в кръчмата примамливо миришеше на печено.

Малко по-късно вече ядяха превъзходно агнешко печено. В прерийната кръчма цареше уютна атмосфера. Пиха гъсто червено вино.

— Ако искаш, би могъл да останеш и по-дълго — каза Луа.

— Имам още някои неща за уреждане — отвърна Ласитър. — Трябва да сляза към Мексико. Имам важни сделки.

— Разбирам.

— Какво?

— Тъмни сделки — кискаше се тя предизвикателно. — Готова съм да се обзаложа.

— Така ли изглеждам?

— Не е необходимо да ми разправяш. Запази си тапиите за себе си. Това си е твоя работа.

Явно беше обидена. Той мълчеше. След няколко минути тя отново започна да говори.

— Вероятно бих могла да ти дам няколко полезни съвета — каза Луа. — Знам някои неща, които вървят добре тук в граничната зона.

— Така ли? И какво би било интересно за мен?

— Може би ще успея да ти уредя работа. На запад, малко по-нататък, има един могъщ земевладелец, който непрекъснато търси свестни хора. Чувал ли си някога за Кийнсбърг?

— Нямам представа. Кой е той?

— Най-могъщият земевладелец. Безсрамно богат е. При него би могъл да печелиш добри пари.

— Хм. Може и да ме заинтересува. — Той отпи глътка вино и се взря изпитателно в очите й. Междувременно в тях се бе появил израз, който не му харесваше.

— Бих могла да те срещна с него, Ласитър — каза тя. — Но сигурно първо ще искаш да отидеш до Мексико.

— Е, мога и да поотложа — отбеляза той. — И колко бих могъл да печеля при Кийнсбърг?

Кийнсбърг беше човекът, заради когото бе дошъл тук. Над него тегнеше подозрението, че върти с голям замах търговия с хора. Имаше нужда от още някои доказателства срещу него.

С тази цел Ласитър беше изпратен тук от бригада №7.

И ето, че сега му се предоставяше шанс да установи контакт с Кийнсбърг. Нищо по-добро не би могло да му се случи.

Луа го гледаше все по-особено.

След известно колебание тя каза:

— Не искаш ли най-сетне да престанем с тази игра на криеница, амиго? Нали все пак си дошъл тук заради Кийнсбърг? Дошъл си да го пипнеш, нали? Признай си и ще ти помогна.

Разбра, че е разкрит. Чак сега изведнъж схвана всичко. Тук вече са го очаквали. Това означаваше, че неговите противници са знаели, че той се мотае из планините.

— Значи си ми разигравала театър — каза той. — Имала си задача да ме шпионираш.

Тя кимна сериозно.

— Да, Ласитър. От това зависи съществуването ми. Тази ферма е във властта на Кийнсбърг. Ако не направя това, което той иска, с мен е свършено. А тук аз печеля дяволски добре. Но сега реших да ти помогна, Ласитър. Размишлявах през цялото време. Ти си страшно готин. Не бих искала да те убият.

— Но аз въобще нямам намерение да се разправям с него. Как ти дойде това на ума?

— Неговите съгледвачи те наблюдават от два дни — каза Луа. — Всички предполагат, че си дошъл по поръчение на мексиканеца. Казват, че за главата на Кийнсбърг са определили сто хиляди долара. А ти изглеждаш точно като човек, получил такава задача. Кийнсбърг е наредил да се убива всеки заподозрян. Съветвам те най-доброжелателно да се махнеш от това място.