Джек Слейд - Дяволът, светицата и Ласитър

Рио кимна.

— Добра идея. Но дон Яго ще дойде днес. Дотогава всичко трябва да е свършило.

— От теб зависи.

Рио стана.

— Не мога да го понасям, Вик. Не мога да го гледам повече. Той е дяволски високомерен.

— Имаш право. Гледа ни отвисоко.

Рио намести двата си револвера. Беше му станало навик. След това се отправи към индианците в прашната падина.

Спря се пред Масаро.

— Копеле!

Масаро седеше с кръстосани под тялото си крака. През деня пленниците не бяха завързани с верига. Като се изключат белезниците на ръцете, той можеше да се движи свободно.

— Твоят брат хубавичко ни извози — каза Рио. — Няма ли все пак да ни кажеш къде е скрито златото на вашето племе?

Масаро поклати глава.

— Няма златно съкровище. Колко пъти трябва да ви го казвам?

Рио се изплю в лицето му.

Пленникът бавно вдигна ръце и избърса с ръкава на кожената си риза мокрото място.

Рио се обърна. Но това беше само номер. И Масаро направи това, което замисляше през цялото време.

Представяше му се невероятен шанс. Беше го премислял вече безброй пъти със събратята си по съдба. Знаеха, че някога ще им се удаде случай и тогава щяха да дръзнат да се надигнат всички заедно. За целта само трябваше да пипнат водача.

Моментът беше подходящ.

Като стоманена пружина отскочи Масаро, канейки се да притисне с окованите си ръце врата на Рио.

Едновременно с него с див крясък скочиха и другите пленници.

Но Рио вече бе отскочил встрани и светкавично се обърна.

Беше подготвен за такова нападение. Предчувстваше, че нещо витае във въздуха.

Масаро замря по средата на скока. По цялото му тяло отдолу нагоре се разливаха горещи вълни от болка.

Тя идваше от краката. Рио бе прострелял и двата.

Масаро усети, че вече не могат да удържат тежестта на тялото му. Бавно се свлече и остана да лежи проснат на една страна.

Другите пленници стояха безмълвни. Бяха разбрали, че предприетото покушение е неудачно.

Рио насочи револвера си към Масаро.

— Очаквах това — изхили се той подигравателно. — Значи, ти си кроил заговор срещу мен? Смятал си да ме вземеш за заложник. Нямаш късмет, червенокож! Знаеш ли какво ще направим с теб?

Вик Мак Ноли вече се приближаваше към издадената скала, където точно преди две седмици бяха обесили ранения Хуанито, за да сплашат другите.

Същата съдба очакваше и Масаро. Той беше главата на запланувания заговор. Щом се люшнеха краката му, другите щяха да подвият опашка и нямаше да имат вече смелостта да извършат подобно нещо.

Мак Ноли метна примката около зъбера на скалата. Това бе едно много ефектно място за екзекуция. Обесеният можеше да бъде видян от всички страни като паметник на предупреждението.

Но всичко трябваше да свърши преди да е дошъл дон Яго. Той сигурно щеше да нареди раненият да бъде излекуван, за да може като останалите да работи в сребърните мини.

Рио насочи пистолета си към двамата стоящи най-близо до него пленници.

— Хайде! Изправете го на крака и го заведете там.

Той посочи мястото, където чакаше Ноли. Двамата индианци не реагираха.

— Няма ли да побързате? — изфуча Рио. — Или също искате да бъдете простреляни и обесени?

Двама мълчаха с неимоверно спокойствие.

Рио видя, че няма смисъл да настоява. По-скоро щяха да се оставят да ги убие, отколкото да заведат вожда си при неговия палач. А не можеше да си позволи да устройва кървави бани.

Той извика двама от хората си. Хванаха Масаро и го повлякоха към въпросното място.

Малко по-късно той вече седеше върху един скален отломък с примка около врата. Ужасна гледка…

Дон Яго Манаскуа яздеше през скалите върху великолепния си черен жребец. Докато стигнат на няколко мили от уреченото място, пак го бяха возили в колата. Сега той гореше от нетърпение. Един куриер му бе донесъл вест от Рио. Резултатът от последния лов на хора беше истински удар.

Дон Яго дори не беше се надявал на такъв успех.

Но изведнъж бе откъснат от мислите му.

Спря врания си кон и се ослуша.

Не беше ли чул вик за помощ?

Ето че викът отново прозвуча в тишината. Ясният глас на жена, изпаднала в беда.

Той извади оръжието си от кобура. Беше изпълнен със съмнения. Какво можеше да прави една жена тук, в този пущинак?

По дяволите! Засяга ли го това въобще?

Той изръмжа някакво проклятие и смяташе просто да продължи нататък.

Но тогава между скалите се появи една фигура — висока жена, с дълги, червеникаворуси коси. Раменете й бяха голи. Изглежда роклята й е била разкъсана преди да успее да избяга.