Джек Слейд - Дяволът, светицата и Ласитър

Изтезанието най-сетне свърши.

— Какво ще правим с жените, Рио? — попита един от хората му сдържано. — Няма ли и те да си получат заслуженото?

Главатарят поклати глава.

— Вече получиха достатъчно. Трябва да се свърши само още едно нещо и случаят ще бъде приключен за мен. — Той посочи пленника в средата, който беше домъкнат до тук от другите двама, защото не можеше да се справи със собствени сили. — Какво му е на Пако? Ранен ли е?

— Настъпил е един кактус и понеже проклетите му сандали вече за нищо не стават, бодлите са влезли в краката му. Това е причинило възпаление и вече целият е гноясал. Прецени сам — това е отравяне на кръвта.

Главатарят бързо се огледа.

— Реймънд! — извика той.

Ник Реймънд беше сух като клечка тексасец, който доста разбираше от лекуване на рани. Затова се ползваше с особена слава сред бандитите. Смятаха го за много способен.

— Я ела виж тук, Ник! — повика го Рио.

Ник Реймънд набързо приключи с прегледа.

— Гангренясал е! — установи той вяло.

— Нищо ли не може да се направи вече?

Реймънд глухо се изсмя.

— Може да му се помогне с ампутация — отвърна той.

Рио кимна. Беше взел решение за присъдата.

— Значи вече не става за работник — каза той със зловещо безразличие. — Не обичам да гледам такива неща, но това има и своята добра страна. Така той ще послужи за назидание на останалите и ще им вдъхне необходимия страх.

Ник Реймънд разбра.

— Това е добра идея, шефе — каза той ласкателно. — И как смяташ да го пратиш на оня свят? Мисля, че даже не е необходимо и пръста си да помръднеш. Той и без друго ще пукне.

— Да, но аз искам да бъде обесен — каза Рио. — От тактическа гледна точка това е значително по-добро.

Бандитите, които бяха достатъчно близо, за да могат да чуят всичко, мърмореха одобрително. Всъщност и те биха направили същото, дори шефът да беше решил нещо друго.

Пленниците още не знаеха какво ги очаква. Мислеха, че след като са изтърпели боя, всичко е минало, защото Рио едва ли би унищожил ценната работна ръка просто така.

Надзирателят пристъпи към тримата вързани пленници.

— Вие извършихте тежко престъпление — оповести той рязко. — Обикновено за такова нещо наказвам със смърт.

Направи дълга пауза.

Пленниците си отдъхнаха. Леко се бяха отървали.

Техният мъчител се наслаждаваше на мисълта, че те повярваха.

— Но — продължи той след привидно безкрайната пауза, — все още не смятам да ви освободя и тримата невредими.

С това създаде напрежение и опъна до скъсване нервите на пленниците.

Проблесналата за миг в очите им надежда отново помръкна. Вече знаеха, че крои нов пъклен план.

Рио бавно бръкна в джоба си и извади три кибритени клечки.

— А сега — каза той — всеки от вас може да изтегли по една клечка. Едната ще бъде с отчупена главичка. Ето…

Той направи това така ясно, че да могат всички да го видят. След това отново скри клечките в шепата си.

— Сега ще ви дам да теглите — каза той и пристъпи към човека в средата, когото беше избрал за жертва. — Който изтегли клечката без главичка, ще трябва да изкупи вината и на останалите.

Хилейки се, инквизиторът застана пред пленника, чийто крак беше възпален и можеше да бъде спасен само с ампутация. Рио държеше свития си юмрук под носа му. Между палеца и показалеца стърчаха краищата на трите клечки.

— Захапи едната и я изтегли! — заповяда той. — Може да имаш късмет.

Всички гледаха втренчено, без да помръднат. Въпреки оковите, цялото тяло на пленника трепереше, а очите му като че ли всеки момент щяха да излязат от кухините.

— Хайде тегли! — препираше мъчителят Рио. — Имаш шанс.

Бедният човечец захапа средната клечка и я изтегли.

От пленниците се изтръгна стенание.

Беше изтеглил клечката без главичка и така се обричаше на смърт.

Той пое въздух като се задъхваше. Искаше нещо да каже, да помоли за милост, но от пресъхналите му, напукани устни не излезе никакъв звук. Страхът бе стегнал гърлото му.

— Е, това е — каза Рио равнодушно. — Ти загуби, Пако.

Другите две беше мушнал пак в джоба си. Сега нещастникът отново възвърна гласа си.

— Това е измама! — виеше той. — Ти си знаел кого искаш да убиеш, кучи сине! Счупил си главичките и на трите клечки. Проклет, жалък кучи син! Ти…

Рио пъхна ръка в джоба си и извади две кибритени клечки. Те естествено бяха съвсем здрави.

— Искаш да ме изкараш лъжец ли, Пако? — попита той с леден глас.

Главата на обречения клюмна на гърдите му. За него вече нямаше надежда. Знаеше, че е изгубил. Рио махна на мъжете.