Джек Слейд - Мустанги, убийци, Ласитър

— Какво има? — попита спокойно Ласитър.

— Шерифът иска да те види — отсече Уилям Ломакс. — Ти какво си мислеше?

— Говориш за Баримор? — уточни Ласитър.

— Баримор е шерифът. И не си въобразявай, че пълномощията на шерифа на Блу Уотър не стигат дотук. Законите на мистър Баримор важат дотам, докъдето стигат пушките му. — Той посочи мъжете около себе си. — Ето тия пушки. Сега ясно ли е?

По лицето му се виждаше, че е убеден в това, което говори. Ласитър не си правеше никакви илюзии. Осем души! Осем изстрела! Не беше малко.

Въпреки това не можеше просто да подвие опашка и да се остави да го хванат.

Явно беше сгрешил, че се стремеше да избяга от преследвачите си с надеждата да не стигат до открит сблъсък. Още в града трябваше да изстреля всичките си куршуми. Тази страна не прощаваше грешките, дори и най-дребните. Затова и подобна грешка трудно можеше да се поправи.

— В името на закона! Ласитър, ти си арестуван! — викна Ломакс и тръгна с отмерени крачки към него с насочен уинчестър. — Дай оръжието! — И протегна лявата си ръка.

Ласитър беше наясно, че трябваше да се действува бързо, ако иска да спаси живота си. Никога досега не беше се предавал без борба, беше използувал и най-малкия шанс да спечели играта.

Този път шанс му предостави самият Уилям Ломакс, който, нищо неподозиращ, пристъпи в неговия обсег на действие. Ласитър посегна с две ръце, дръпна пушката от ръцете на Ломакс, изтегли собствения си револвер и притисна дулото в корема му.

Ломакс за кратко време преодоля изненадата си. Но и това колебание беше достатъчно за Ласитър. Той хвърли пушката настрана, измъкна колта му от кобура и също го метна настрани.

Ломакс и физически се оказа по-слаб от Ласитър. Когато той го стисна с две ръце, съпротивата му бързо отслабна. Ласитър го обърна, сграбчи го за яката, насочи пистолета зад ухото му и пристъпи напред срещу другите мъже, които не смееха да помръднат. Всичко стана твърде бързо, а и никой не искаше да рискува живота на Уилям Ломакс.

— Още някой иска ли да опита? — Ласитър ги обходи с бърз поглед. Лицата на мъжете останаха безизразни, никой не се раздвижи.

— Тогава изчезвайте! Бързо към завоя! Ломакс ще остане тук.

Мъжете се поколебаха, но после отпуснаха оръжията си и потеглиха. Без дори да се обърнат назад, те мълчаливо и плътно един до друг заслизаха надолу в западна посока.

— Това няма да ти се отрази добре, Ласитър! На нея също — каза със скърцащ глас Ломакс.

Ласитър така трясна с револвера си по тила Ломакс, че той политна напред.

— Какво общо има тя? — попита сърдито Ласитър.

— Ти си търсен от закона — отговори Ломакс, надигна се на колене и разтърка тила си.

— Какво? Какъв закон? Само че ми отговори както трябва!

— Законът на мистър Баримор!

Ласитър се изсмя и отпусна револвера си.

— Изчезвай! И никога повече не се мяркай насам! Много здраве на Баримор! Ако продължавате да ме преследвате, ще се върна в Блу Уотър. А там и сто души като теб няма да могат да го защитят. Защото ще си взема верен приятел. — И Ласитър вдигна ръка с четиридесет и пет милиметровия пистолет. — Този!

— Нека онази курва вътре ти каже кое ще бъде по-добре за вас — предупреди го Ломакс.

Ласитър стреля и Ломакс се сви разтреперан, когато шапката му отлетя.

— Не смей повече да си отваряш устата, защото следващият куршум ще заседне три сантиметра по-ниско!

Уилям Ломакс хвърли към него поглед, пълен с гняв и омраза. Но насоченият револвер го укроти и той бързо стана, вдигна шапката си и се оттегли от полесражението. Хората му вече бяха изчезнали. Ласитър се загледа след него с присвити очи.

— О, Господи! — въздъхна зад него Фе. — Качили са се откъм каньона Хако!

Той се обърна към нея.

— Нали братята ми знаят, че съм тук! — извика отчаяно тя. — А това може да означава единствено, че са мъртви! — Фе скри лице в ръцете си и избухна в отчаян плач. — Боже Господи!

Ласитър я прегърна.

— Успокой се! Ще отидем да видим. Още нищо не се знае.

— Братята ми знаят, че съм тук! Никога не биха пропуснали Ломакс и хората му. Казах им какво щяха са сторят с мен Харалд Берл и Лаурел Джуд там долу на шосето, ако не беше се появил ти. Нали много добре знаят колко ме е страх от хората на Баримор!

Нищо не можеше да я успокои. Тя искаше веднага да оседлае мустанга, но Ласитър успя да я разубеди. Както предишния ден, той я взе пред себе си на седлото е тръгна след Ломакс и хората му, които вече бяха изчезнали между скалите.