Джек Слейд - Мустанги, убийци, Ласитър

Пътят водеше към изхода на зелената долина през тясна клисура със стръмни стени, които при навлизането в каньона все повече и повече се разширяваха, така че успяха да преминат на кон и последния стръмен участък. Ласитър усети миризма на изгоряло и измъкна уинчестъра от чантата на седлото, тъй като се опасяваше от нова среща с ония типове. Скоро обаче разбра, че това не беше миризма на лагерен огън.

Мирисът ставаше все по-силен и скоро стана непоносим. Сега вече Ласитър се убеди: миришеше на пожар. Ето че и Фе ужасено изпищя и посочи напред.

— Ранчото! Няма го вече!

Ласитър пришпори коня и напрегнато се огледа на всички страни. Вече и той започна да мисли, че братята на Фелиситас са намерили смъртта си.

Уилям Ломакс си е пробил път през каньона Хако с жестока борба. При това братята на Фе са претърпели поражение. Хората на Баримор са ги отстранили от пътя си. Друго обяснение не можеше да има.

Фе стоеше пред развалините на ранчото и тихо викаше братята си:

— Ори, Лем, къде сте? Ори, Ори, Лем, отговорете!

Ласитър спря до нея. Никъде не се виждаха човешки тела. Фе с мъка се извърна:

— Всички са изгорели в огъня!

— Не вярвам! — Той протегна ръка към нея. — Хайде да огледаме за следи.

Тя се втурна към него и се метна на седлото. Ласитър пришпори коня и се заоглежда на всички страни.

Къщата и стопанските сгради около нея бяха почти напълно опожарени. Ласитър поведе коня си из развалините. Натъкнаха се на конски трупове. Цяла дузина! Бяха простреляни от упор. Фе се извърна потресена.

Баримор беше използувал удобния случай да освободи за себе си каньона Хако.

Ласитър почти не се надяваше, че ще намерят братята живи.

Каньонът се простираше от изток на запад, прорязан от коритото на река Хако, която през този сезон беше доста плитка. На това място каньонът имаше ширина около две мили и беше изпъстрен на някои места от голи, а на други — от гъсто обрасли хълмове и могили. Скалните стени, които го обграждаха, бяха стръмни и високи около триста стъпки.

Внезапно две човешки фигури преградиха пътя им. Фе светкавично скочи от коня и, крещейки от радост, се спусна към тях.

— Ори, Ори — изпищя тя, хвърли се на вратата на единия мъж, разцелува го и изтича към другия.

— Лем! — извика отново и прегърна брат си с все сила.

Ори беше по-младият. И двамата бяха силни и яки светлокоси момчета. Носеха джинси, карирани ризи и елеци върху тях. Изглеждаха като работници в ранчо.

Ласитър слезе от седлото пред Ори, поздрави и понечи да му подаде ръка. Но мъжът не му обърна внимание. Ласитър се вгледа в него и видя недоспало, изтощено и сбръчкано от умора лице.

— Ти ли си Ласитър?

— Да — ухили се Ласитър. — Точно така!

— Лем, той е! Това копеле тук е Ласитър! — извика Ори.

Лем обгърна Фе с ръка и тръгна с нея към тях.

— Това е Ласитър! — разгневи се още повече Ори. — Вярно е, значи. Той е бил горе при сестра ни. Фе! Какво означава това? Да не би двамата да сте спали заедно?

— Ори! — извика смутено Фе.

Ори протегна ръка и посочи към ранчото.

— Ето, виж какво ни струваше това! Ония кучи синове подпалиха дома ни, защото не можаха да уловят тоя тип. Бихме се, за да те защитим. Сега схващаш ли какво си сторила? Вече си мисля, че и долу на шосето е било точно обратното.

— Не, Ори, не! — изплака Фе, изтича при него и се хвърли на гърдите му. — Не! Не бива да говориш така. Ори! — Заудря с юмруци по раменете му, но той изруга и я отблъсна от себе си, с очи, впити в Ласитър.

— Ти си я направил курва! — произнесе задъхано Ори. Беше толкова разгневен, че едва говореше. — Е, нищо. Но нас, нас ни разори, копеле такова!

— Я по-кротко — отговори Ласитър и отбранително вдигна лявата си ръка. — Напротив, аз предотвратих опасността Фе да бъде…

Но не успя да продължи.

Потърси Лем с очи, но видя Фе да лежи на земята. Това отклони вниманието му за момент. Въпреки това усети, че Лем се е промъкнал покрай коня му, защото забеляза сянката му. Но беше късно — той дори не успя да вдигне ръка, за да се защити. Лем го улучи с дръжката на уинчестъра право в тила. Ласитър чу само писъка на Фе и после всичко потъна в мрак.

— Лем! — изкрещя Фе и скочи на крака. — Ти го уби!

Тя изтича с плач при Лем, нахвърли се върху него и заудря с юмруци по гърдите му.

— Убиец! — крещеше тя извън себе си. — Проклет убиец, ти ми го отне, а аз толкова го обичам!

После изплака отчаяно, падна на колене до големия мъж, скри лице в ръцете си и неудържимо захълца.